С увлечение

Това е историята на един почти 60-годишен мъж и в нея няма как да няма жени. Тя е разказана в две части - докато го напуска втората му жена и след това. Разказана е чрез въображаемите му и реални разговори с нея, чрез въображаеми диалози със сестра му, дъщеря му, починалата му съпруга и пр.
Кой не го е правил? Кой не е водил въображаеми разговори с онзи, с когото има проблем или просто не смее да поговори за нещо, което му е важно? Там, във въображаемия разговор, всичко е под контрол, но когато той свърши? Това е проблемът. Това е историята на Джейк и неговите близки, разказана от Нийл Саймън. Авторът структурира драматургичното действие, използвайки размяната и сблъсъка на въображаемо и реално. Без да е в никакъв случай откривателски, това е добър ход. Пиесата е написана с добро чувство за хумор, с чувство за ситуация и характер. Джейк е писател, така че иронията на автора, а и самоиронията на пишещия към сътворените от него разговори, допълнително осигуряват на гледащия комфорт в жонглирането с реалностите на разговорите, поддържат интереса му към случващото се.
Нийл Саймън не е непознат драматург за българската публика. Без да е сред големите имена на съвременната драма, той строи остроумно пиесата, съобразявайки се с изпитаните стари театрални правила. Например, действието да се концентрира около една главна фигура, която обикновено се изпълнява от актьор-звезда. В представлението си Андрей Аврамов също следва тези правила - подходящи актьори, чисто и функционално пространство (кръг-писалище и няколко кабинки в полукръг), непретенциозни костюми и съсредоточаване върху динамиката на отношенията и играта на образите. Без да е, слава богу!, надстроено с излишни конструкции на режисьорското "въображение", представлението поддържа вниманието благодарение на добрите актьорски изпълнения и живия, остроумен, с лекота изигран диалог.
Стефан Данаилов води действието на пръв поглед без особено усилие, минималистично, но съсредоточено, точно и меко - с чувство за ритъм. С Мария Каварджикова те са основният дует на представлението. Различните "бленди" на въобразеното от Джейк дават възможност на актрисите да представят различни образи "в движение", да сменят контурите на образа и регистъра на комичното. Това е добро драматургично предложение за добри актриси и повечето са го използвали не само с удоволствие, но и с умение. Например, Ана Пападопулу (Джули), чието изпълнение носи сънната мекота на избледняващия спомен и в същото време нежността на трайното му присъствие. Но най-добра, различна и интересна е Мария Каварджикова, представяща няколко точно композирани, плътни и живи образа - на неуверено провинциално момиче, на стъписана пред едно дете делова жена и на крехката, но сигурна в избора си Маги.
"Жените на Джейк" прилича на нещо, което всеки е чел или гледал във филми, които обикновено са характерни за масовата култура. Но доста рядко се срещат добре направени в нашия театър. Защото "масовото" се мисли като вулгарно-телесно и пошло. Ако 60-годишнината на Стефан Данаилов е повод за подобни представления, не е лошо той да е по-често на 60.
Това е остроумно разказана биографична история, в която всеки би могъл да разпознае свой мотив, изиграна от актьорите с увлечение и удоволствие от приплъзващата се игра на реалности. Така че този път може и да пропуснете "Али Макбийл".

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Жените на Джейк от Нийл Саймън. Постановка - Андрей Аврамов, сценография - Вечеслав Парапанов и Мария Диманова, музика - Кирил Дончев, костюми - "Жени стил". Участват Стефан Данаилов, Мария Каварджикова, Мария Сапунджиева, Калица Гевренова, Надежда Иванова, Бойка Велкова, Ана Пападопулу, Аня Пенчева. Народен театър "Иван Вазов", премиера - 17 януари 2003 г.