Диана Попова:
Трудно е да се направи класация, когато големите (количествено и като намерения) изложби на 2002 се оказват провали в съответния мащаб. На фона на "Живопис и скулптура от втората половина на ХХ век" (НХГ), "Десетилетие в депата. 80-те години..." (НГЧИ), "Българската живопис след 1989" (НДК) неизбежно изпъква "Соцарт" (СГХГ). Изложбата заслужава първото място с непретенциозното, занимателно и тематично изчерпателно представяне на явлението.
Разочарованията продължиха и при традиционни форуми, като Есенните изложби в Пловдив, салона на частните галерии в София и др. При това положение фестивалът "Август в изкуството" във Варна се откроява (въпреки че нарастващото количество изложби не създава, а заплашва да задуши качеството). Досадна подробност е, че едни и същи произведения се представяха в различни експозиции в страната, което обезсмисляше пътуването до тях. Мини-фестивалът "Медийна арт програма: частен случай 02" (СГХГ) в края на годината бе единственото събитие от този порядък, заслужаващо първо място.
От представянията на "класици" (Иван Ненов, Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Васил Бараков и др.) се откроиха изложбите на Никола Петров и Елисавета Консулова-Вазова (НХГ), както и на Лика Янко (НХГ) и Янаки Манасиев ("Райко Алексиев"). Но първото място тук отреждам на преоткриването на Анна Хен-Йосифова (СГХГ).
При груповите изложби не намирам такава, която да заслужава първо място. Затова пък има няколко втори: "Ахрома" ("Шипка" 6), "Антисакс" (ХХL), "Изкуство втора употреба" (АТА). Последните две отбелязвам и като нови явления в художествения ни живот. "Двойна връзка" ("Ирида", ХХL и АТА) заема първото място сред груповите изложби с международно участие. Качествена като замисъл и реализация бе и "Странични ефекти" (офис на ул. "Екзарх Йосиф"). От чуждестранните изяви се открояват още турската "SHESHOW" (АТА) и "Глобален сапун" на Юлиан Розефелд (ХХL). Не искам да пропусна и изложбата на Сава Шуманович (НГЧИ).
Не мога да не спомена силното представяне на българските художници в биеналето "Реконструкции" в Цетине, Черна гора - въпреки че то не е предмет на тази класация.
Стигайки до индивидуалните изложби, ще отбележа тези на Мариела Гемишева (СГХГ), Кирил Прашков (АТА), Дейвид Д'Агостино (ХХL), Борис Колев (НДК), Чавдар Петров ("Арт 36"), Венцислав Занков ("Ирида"), Емил Миразчиев (ХГ Димитровград), Николай Петков (ХХL), фотографиите на Олег Попов ("Средец"), представянето на Анри Картие-Бресон (СГХГ), реставрационните работи на Лозинка Койнова ("Шипка" 6) и др.
Оптимистичен факт е откриването на нова галерия - "САИС" (ул. "Будапеща" 5). Първата й изложба е с обичайните утвърдени художници, което поне е заявка, че поставя изкуството пред комерсиалността.
Две важни за българското изкуство книги излязоха през годината: в самото й начало - "Зографът Христо Димитров от Самоков" от Елена Попова, а в средата - "Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея" на Ирина Генова и Татяна Димитрова. В края на 2002 в Художествената академия се проведе конференция за изкуството на 90-те. Предстоящото публикуване на докладите вероятно ще изясни картината на десетилетието.
Скандалът на годината реализира Виктор Пасков в Берлин, изхвърляйки изложбите от проекта "Ostensiv" от Българския културен институт.