Виолета Василчина:
Трудно ми е да направя някаква аргументирана градация. Не съм сигурна и че съм успяла да видя всички изложби, които си е заслужавало да не се пропускат. Затова се помъчих само да възстановя впечатленията, които видяното е оставило в съзнанието ми.
Най-напред се сетих за няколко много успешни "исторически" по тип представяния, които обобщиха цели периоди или творчество на отделни автори - на Цанко Лавренов и Любомир Далчев в НХГ, "80-те години - познати - непознати - забравени" в НГЧИ, на Владимир Димитров-Майстора в галерията на "Шипка" 6, "Соцарт" и Анна Йосифова в СГХГ.
Амбициите на този тип изложби не се изчерпваха с простото потвърждаване в ценностната скала на българското изкуство. Чрез търсенето на нови акценти и жанрови "ниши", чрез съпоставките с непоказвани или неофициализирани творби, чрез въвличането им в разширен контекст на тълкуване, техните куратори се бяха стремили да проблематизират художествения и документалния материал и чрез това - да обогатят тяхното възприемане и осмисляне. Резултатите от този съвременен прочит надхвърлиха очакванията, а очертаният път обещава още много приключения на духа. В унисон с него бяха и някои от чуждите гостувания - австрийската фотоизложба "Разходки из Виена - уловени мигове" (по случай деня на Виена в София), изложбата на Сава Шуманович в НГЧИ. Излязлата през 2002 първа книга за Марин Върбанов (китайско издание) също потвърди необходимостта от ново преосмисляне на артистичните му приноси.
Доста по-хаотична изглежда картината на съвременното ни изкуство, нещо съвсем естествено за кристализиращ пред очите ни процес. От една страна - равносметки на дълъг и плодотворен творчески живот - изложбите на Румен Скорчев (НХГ), на Енчо Пиронков и Владимир Иванов (СГХГ), на Емилия Панайотова ("Шипка" 6), на Емил Стойчев, Буян Филчев и Андрей Даниел ("Райко Алексиев"). Продължават вече утвърдените периодични прегледи на резултатите от творческо общуване по време на различни пленери - за хартия в Добрич (в СГХГ), за артистична керамика в Троян ("Райко Алексиев"). Все още имат основателно значение на равносметка и творческите отчети на отделни професионални гилдии: годишните изложби на текстила (по случай 70 години от рождението на Марин Върбанов) и на керамиката - и двете на "Шипка" 6, изложбата на Дружеството на художниците в Пловдив "Приложение` 2002" (в галерията на дружеството).
В така очертаната картина на равносметки и текущи прегледи доста самотно се очертава акцията "Двойна връзка", провела се едновременно в АТА Център, "Ирида" и "ХХL". Тя като че ли държи пряка връзка единствено с Минифестивала на медийните изкуства "М.A.P: частен случай 02" в СГХГ. Разбира се, част от показаното на пленерите и секционните изложби, както и някои от индивидуалните изложби, също изразява приобщеност към най-новите визуални търсения. Но като че ли има основания и твърдението, че повечето автори "вече са се изнесли навън", т. е. търсят и намират своето признание някъде извън страната. С други думи, трайно изразеното обществено безразличие засилва неоконсервативните нагласи, а недостатъчно интензивното обновяване на културата естествено тласка организационните форми към самоповторение, а художествения живот - към самозатваряне.