Дървото и глината са материалите, които ни препращат далеч назад в древността. Обединява ги първичната сила, връзката с природата и топлотата, която излъчват. От 24 януари на "Шипка" 6 съвместна изложба е обединила произведения на съвременната дървопластика и керамика. Те са създадени през 2002 на Х пленер "Арт-Керамика" в Троян и на Международния симпозиум по дървопластика "Росица", който се провежда едва от две години (от 2001) край Павликени.
Инициативата за основаване на симпозиума се поражда спонтанно от двама ентусиасти - Петко Йончев, който осигурява материалната подкрепа за проявата, и габровският художник Иван Кънчев, подбрал участниците.
И в двете издания на симпозиума освен български, участват и румънски художници. Свързва ги сходният подход към материала и желанието за експеримент. И деветте участника от 2002 се стремят към единение с чистата сила на природата, което постигат чрез обобщени, конструктивно изведени форми, граничещи с абстрактното. Това се откроява отчетливо в "Семейство" на Михай Истудор и в пластиките на Иван Кънчев. Тяхното съприкосновение с дървото е освободило песента, заключена в него, и е позволило да се разчете съкровеният му разказ. Дървесни послания разкриват с работите си и Кирил Мескин, Адриан Новаков, Каталин-Мариус Михай, Георги Минчев. За Минчо Минев в основата на обвързаните му с конкретното образи стои креативната игра.
Повечето от участниците са скулптори с изключение на Красимир Русев, който се занимава с живопис. Именно това обвързва неговата "Инсталация" с двуизмерността на картината. Венко Тонков съчетава дървото с въженца, като изгражда причудливи композиционни "Ситуации". Той приема симпозиума като предизвикателство, което чрез конкретната обстановка, материал и атмосфера на общуване поражда творческо откровение. Това със сигурност са необходимите условия, за да може всеки симпозиум или пленер да бъде истинско средище за обмяна на идеи и пораждане на изкуство.
За краткото време от основаването си симпозиумът "Росица" се очертава като важна част от художествената ни действителност. Осигурявайки пространство и материали, той дава поле за работа изключително в дърво - нещо, което е твърде необходимо. Пластиката от дърво освен като алтернатива на скулптурата може да се разглежда и като далечен наследник на традиционната за България дърворезба, отдавна надхвърлила чисто възрожденските си измерения. Дори и връзката в тематиката и подхода към материала да е вече твърде незабележима, все пак в основата продължава да стои нуждата на човека от общение с природата.
В бъдеще се предвижда създаване на пространство в Габрово, където постоянно да бъдат изложени работите от симпозиума, създавани през годините.

Светла Петкова