Големият гаф с Малките форми
Отворихме дума за печатните издания, медии и комуникации и ми се ще да посветя дължимото време на всеки от тези тематични компоненти. Изкуствата се преплитат и сливат едно в друго, подпомагат се, доизграждат се. Исках да поговорим за графичните техники в илюстрацията... И ще се случи. Но не сега! Защото едно посещение в галерията на "Шипка" 6 пресече категорично, макар и временно, този ми порив!
Творбите от "Първо биенале на малките форми - Плевен 2002" са "представени" в залата на първия етаж.
Великолепната инициатива, реализирана в Плевен, търпи своето горчиво унижение в столицата!
Още на входа губиш ума и дума от изумление - в галерия ли си, или в хале на Илиянци! Малкият формат е ювелирно изкуство. Авторите-участници видимо не са го избрали с търговска цел, а за да посветят зрителя в най-деликатните и най-личните си пространства. Живо се съчетават стилове, откривателства, традиции, таланти, поколения. Журито си е свършило работата, отсявайки и награждавайки интересни автори.
И...?! Техният труд, творчество, желание, личностно присъствие са натикани по ъглите. Натъпкани са на един пръст отстояние едни под други, едни между други, едни връз други, като във вагон за добитък. Наградата за графика - уникална експериментална техника на ръчна хартия, е под стъкла с изпочупени ъгли и следи от мазни пръсти! Друга творба е със строшено по диагонал стъкло. Част от графичните листове са нахвърляни безразборно по постаментите на десет сантиметра от земята... Вероятно някой е стоял в залата през нощта, за да аранжира експозицията, някой е будувал, за да окачи и подреди работите. И очевидно е бил ужасно сам! Сам в натоварването да изнесе на гърба си работата на цял екип или институция! Каква е идеята? Да се отчете мероприятие, да се замажат нечии очи, да се отбие номерът? Объркал се е графикът? Има "по-важни" и "заслужили" изложби!
Оправданията сигурно биха звучали достоверно. Но едно е ясно! Някой някъде в един град е вложил сили и желание да създаде нещо ценно. Друг, за да го премести, го е изсипал със самосвала в калта. В галерийно-бутиковите магазинчета, препълнени с всякакви изделия, изразът "Няма място!" обяснява безразборния вид на интериора.
Добре. Но "Шипка"6!? Някога пристъпвах с респект прага на тази единствена по рода си галерия, подслонила в течение на десетилетия СБХ. Сега ходя там само когато имам конкретна, неотложна причина. "Няма пари, трудно е, времената се менят...!" Бих казала само: "Ако правиш нещо, или го прави както трябва, или изобщо не го прави!". Какво уважение и респект чакаме от света, щом сами се отнасяме по подобен начин към собствените си ценности! Петното може и да се забърше отчасти с експозиции, като на Иван Ненов, Майстора или сегашната - на Александър Денков. Само към таланта на онези, които не са между нас, ли сме способни да проявим уважение? "Човек оценява това, което има, когато го загуби." Дали някой нов Модилияни не е заврян зад параваните на "Малките форми" и обезкуражен ще си остане там до живот!

Здравка Брайкова