Тета
Романът "Тета" на Даниела Ходрова беше представен в Чешкия културен институт (23.01 т.г.). Втората книга от трилогията "Изгубени деца" е преведена от Добромир Григоров и издадена от ИК "Стигмати".
Поканени да говорят на премиерата бяха "съзнателно подбрани лица извън бохемисткия кръг" - поетесата Силвия Чолева, която прочете откъс от "Тета", академичните преподаватели Ренета Божанкова и Огнян Ковачев, които показаха "как може да се дръпне шнурчето, за да се прочете свитъкът".
Ренета Божанкова говори за "паметта, изкушена да потече в думите", самоспоменаванията на авторката, пъстротата на романа, пропускливостта между реално и фикционално, свое и чуждо. Според Божанкова текстът на Ходрова е постмодерен, защото си служи с цитати, дописване на чужди текстове, метапроза, многобройни детайли. Други "постмодернистични симптоми": фигурата на автора, който убива героя/читателя си, за да не бъде изместен от него; текстът, който мисли себе си, а не света отвън.
Огнян Ковачев говори за "Тета" като "роман-порта", в който автор и читател трябва да преминат през "тясната порта на думите". Ковачев отбеляза наличието на два модела на разказване - модел на Одисей, в който разказването е пътуване, а то променя своите координати в зависимост от това кой пътува, и модел на Пенелопа, в който разказването е разплитане. Огнян Ковачев помести романа между модернизма и постмодернизма и изказа предположения, че както след Рабле се е установил "пантагрюелизъм", така и след Ходрова ще се установи "ходровизъм".
Издателката Малина Томова каза, че след "Двойно начало" (1992 г., ИК "Панорама", превод Маргарита Кюркчиева) и "Тета", се надява и последната част от трилогията - "Кукли", да бъде издадена на български.
Премиерата закри преводачът Добромир Григоров. Той предаде поздравите на Даниела Ходрова към българските й читатели и пожела на всички преводачи да ги сполети неговата съдба - "от ръцете им да проговарят чужди текстове".

Анахит Хачикян