Срещу криворазбиранията

Книгата на Саид "Отразяването на исляма" тръгва от презумпцията, че е най-лесно другият да бъде мразен и отричан. И разказва за множеството атентати срещу западния свят, в които са замесени мюсюлмани, дава списък на престъпленията, говори за престъпните режими като този в Ирак, припомня фатвата на Хомейни срещу Салман Рушди, която - както изтъква Саид - "сякаш обобщава порочността на исляма, неговата решителна война срещу модерността и либералните ценности". Саид признава, че в много от страните в ислямския свят господства цензурата, демокрацията отсъства и в тях се развива тероризмът. Затова за европейците и американците ислямът най-често представлява възроден атавизъм, заплаха за демокрацията. Статистиката сочи, че при споменаването на думата "мюсюлманин", американските студенти от елитните или други университети неизменно отговарят: въоръжени, брадати, фанатични терористи, настървени да унищожат своя голям враг Съединените американски щати.
И все пак, откроява логиката на книгата, не съществува такова нещо като всеки мюсюлманин, всеки арабин, всеки западен гражданин... Затова и в целите й е да види какво би могло да се направи по пътя на изучаването и осъзнаването, за да се смекчи огромното натрупване на отрицателни ефекти. В противен случай жаждата за сензация, примитивната ксенофобия и безчувствената войнственост ще излязат на дневен ред и "ще завладеят двете страни на въображаемата линия между ние и те".
И така, книгата на Саид, която е типичен пример за изследване, положено в традицията на постколониалните изследвания, се опитва да бъде обективна, да опише и разкаже, да покаже употребите на една или друга представа, на едно или друго понятие. Нейната цел е да демонстрира как дадени култури представят неточно други култури и затова отделя голямо внимание на стереотипите и предразсъдъците, които съществуват в западното общество по отношение на исляма и мюсюлманите, но и по отношение употребите на образите на Запада в ислямския свят. Книгата представя действащите етикети, с които най-вече ислямът битува в съзнанието на западния човек, и описва тези етикети, стреми се дори да ги види и обясни като част от културната история; оспорва тезата на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите, обявява се срещу отъждествяването на ислям и фундаментализъм и пледира за по-малко обобщения. Защото няма такова нещо като строга западна или ислямска идентичност, които да са като някакви "непромокаеми малки контейнери на цивилизационна идентичност". "Отразяването на исляма показва и друго, че връзката араби-мюсюлмани-тероризъм не е абсолютна, че Западът често вкарва мюсюлманския свят във формули, които предопределят действията и поведението на представителите на този свят. Без да се опитва да защитава исляма, но и без да смята, че той е виновен за всичко (така би се повторила идеята за съществуващата в света еврейска конспирация), Саид говори за него като за "отчасти фикция, отчасти идеологическо клише, отчасти минимално означение на религията ислям"; спира се на произвежданите образи на исляма днес, целящи да покажат посредствеността на тази религия в сравнение с християнството; говори за възгледите, според които ислямът е съперник на Запада; съпоставя различните образи на исляма - на експерта, на медиите, на западните граждани, на мюсюлманина с идеята, че всички те са "актове на волята и интерпретацията". Затова и за Саид самата употреба на етикета "ислям" се превръща във форма на атака, провокира враждебност.
Като цяло може да се каже, че Саид е за опознаване (медиите - казва той - трябва да използват огромния си потенциал, за да информират обществото, не да го дезинформират), но и за доверяване на самопознанието, което имат различните култури за себе си. Затова и защитава идеята доверяването да не става само въз основа на експертното мнение, но и въз основа на автентичните гласове на мюсюлманските или арабски автори. Само така ще се осъзнае, че абсолютното противопоставяне на Запад и Ориент е пример за радикално опростен начин на мислене. "Отразяването на исляма" на Едуард Саид е една трудна книга. Нямам предвид, че е трудна за четене, разбира се, по-скоро имам предвид целта, която тя си е поставила и която действително е много трудна. Защото изхождайки от идеята, че културните различия - ако се позова на един друг теоретик на постколониалното Хоми Баба - са отворени, амбивалентно променящи се и затова податливи на всякакви интерпретации, ще кажа, че книгата иска да покаже как и ислямската, и западната интерпретативна общност, представлявана най-вече чрез медиите, хвърлят енергията си в полето на конфронтацията и затъват в установени конвенции. И заявява колко лесно и страшно е и ислямът, и Западът да влязат в образите, които са им приписани. В този смисъл, колкото и банално да звучи, книгата на Едуард Саид е срещу опростенчеството и настоява за взаимно разбиране, което в един момент може да се окаже от екзистенциална важност.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Едуард Саид.
Отразяването на исляма. Как медиите и експертите определят нашето виждане за останалата част от света
. Превод от английски Леонид Дуков.
Издателство Кралица Маб.
С., 2002.