Жените в Червената армия
В германо-руския музей в Берлин ("Каралсхорст") до 23 февруари следващата година може да се види една изложба, посветена на военната и следвоенна съдба на жените от Червената армия. Върху пропагандните снимки те се усмихват, като че ли са на училищен излет. Но за повечето от тях това е било най-тежкото време в живота им. През Втората световна война в Червената армия има над 800 000 жени-войници. Около 10 000 от тях са снайперистки, останалите карат танкове, грижат се за болните в лазаретите или служат в един от трите, заети главно от жени авиационни полка. Повечето от жените са се записали доброволно. След края на войната обаче те не вкусват нищо от славата на победата. Когато идва демобилизацията през юли 1945, председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Калинин ги съветва да си мълчат за преживяното. Защото ветеранките никак не пасват на възобновения след войната пропаганден идеал за жената като грижовна съпруга и майка.
След завръщането си от фронта жените-войници се чувстват отхвърлени и от семействата си. Има един орден на Червената армия, който се дава "за бойни заслуги". Когато той се присъжда на жени обаче, сред народа се остроумничи: "за секс-услуги", като априори се приема, че по бойните полета те друга работа не са имали.
Много от тях в продължение на десетилетия наистина мълчат за преживяното. Но непрекъснато биват застигани от него, дори в ежедневието. В текстовете към експозицията може да се прочете, че не понясят вида на заклани кокошки, защото им напомнят човешки меса. Страхуват се от кряскащи чайки, защото виковете им приличали на виковете на ранените. И страдат от шумовете в собствените им глави: "Още чувам хрущенето от чупенето на човешки кости в ръкопашен бой. Или когато се мушка в черепа, в корема, в очите."

сп. Шпигел, бр. 46/2002

Превела И.И.