Произведенията на Деяна Стаматова, представени във фотографския клуб (в подлеза между Президенството и Министерския съвет), припомнят нейния спокоен и светъл образен свят, подтикващ към съзерцание и размисъл за вечни неща. Той е именно "светъл", а не красив, защото красотата му е производна на взаимодействието между яркост и приглушеност, блясъци и дълбочина, отчетливост и дифузност в изграждането на формите.
Серия актови фотографии на родител(и) и дете още в темата си предполагат светлина - буквална и смислова. Детето, усмихнато, любопитно и доверчиво, е обградено, закътано, нежно предпазено от тялото на майката. А то е представено съвсем лаконично - в профил от рамото до коляното формите сключват прав ъгъл, за да покажат съсъда, превърнал се в заслон. Другаде баналните родителско-детски игри и закачки отново поради светлината, огряла до безтелесност формите, се превръщат от житейски мигове във вечна същност на живота. Една от фотографиите напомня "Мадоната в пещерата": фигурите на родителите, наведени от двете страни над детето, създават класическа триъгълна композиция - устойчива, закрилническа, грижовна...
Форми в покой, който едновременно е движение, представя друга група произведения. С просто наслагване и леко изместване на позиращите женски тела е постигнато впечатлението за динамична статуарност. Мултиплицирането на телесни части - ръце, гърди, бедра, крака, присъстващи с еднаква интензивност в общото пространство, постига ефекта на изящна чудовищност. Всъщност усещането за тяло едновременно се натрапва и се разпада на множество самодостатъчни елементи. Те сякаш по своя воля се прегрупират в екзотично цвете, в пирамидална форма или в нещо друго, странно и прекрасно, цветно или черно-бяло.
Понякога телата запазват изначалните си очертания, но губят своята плътност. Стават прозирни, стъклени, крехки и неузнаваеми. Отдалеч стоят като изящни кристални структури, включили в себе си цвете като единствен конкретен елемент. С приближаването в "рекламните" тъмно-светли контрасти и отблясъци постепенно и все пак неочаквано се явяват очертанията на женски тела. Дифузното осветление в някои фотоси има почти поантилистичен ефект. Другаде контраст и плътност в различни съотношения пресъздават тревожната радост на бременната, частичната сила на мъжките фигури, пейзажната материалност на гърди и бедра и т.н.
Важни са, струва ми се, простотата и класичността в изграждането на тези произведения. В тяхната неизкусност е силата на убедителността им... Жалко, че Деяна Стаматова ни напусна така без време.

Диана Попова