Светозар Донев на 70
Познавам го отдавна - от 1965 г., когато спечелих конкурс и станах артист - солист в ДМТ "Стефан Македонски". За него знаех от ВОР (вътрешно оперетно разузнаване), че от малък непрестанно е бил в театъра, благодарение на втория си баща Илия Стоянов - Чанчето, който е един от основателите на оперетата в България. Първият му баща - Стефан Донев, умира, когато Светозар е на 7 години. Завършва музикално училище с тромпет. Седемнадесетгодишен е приет във ВИТИЗ, завършва режисура и е щатен режисьор в радиото и телевизията. Има постановки в кукления театър, цирка и в много драматични театри. След специализации по оперна режисура в Лондон, Москва и Париж той окончателно свързва името си с музикалната сцена.
И така, връщам се към 1965 година. В ДМТ "Ст. Македонски " се поставяше световно известният мюзикъл "Моята прекрасна лейди". Екип - Светозар Донев, Жул Леви, Мариана Попова и Богдан Ковачев. Каквито и прилагателни да наредя ще бъдат малко за тези велики творци. Фреди беше моята преддебютна роля. Тогава видях Светозар Донев отблизо - млад, красив, енергичен, умен. Беше вълнуващо! След това със същия екип бе моят дебют в "Дъщерята на мадам Анго". Всеки тенор би ми завидял. Оттогава казвам, че съм ученик на Светозар Донев и негов редник в армията на музикалния театър.
В ДМТ "Ст. Македонски" Светозар Донев е поставил около 50 оперетни и мюзикълни заглавия, някои от които са жанрови постижения и до днес. Колко много роли направих с него! Айзенщайн от "Прилепът", Парис от "Хубавата Елена", Кир Спиридон от "Рицарят" от Парашкев Хаджиев, Данило от "Веселата вдовица"... Паметна за мен ще остане постановката "Страната на усмивките", където аз играех Су Чонг. Това е един от върховете на режисьора и постановчика Светозар Донев.
И сега бих искал да му благодаря за всичко, на което се учех от него през дългия ни съвместен творчески път - стил, вкус, маниер, професионализъм.
Благодарение на него световният мюзикъл стъпи и на нашата българска сцена - "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", "Исус Христос Суперзвезда". В тези постановки разцъфтя талантът и на нови млади артисти, с които Светозар Донев работи с много амбиция. И те сигурно някой ден като мен ще казват, че са негови ученици и ще изреждат роли...
Пътят на Светозар Донев е свързан с музикалния театър. Той е истински оперетен лъв! Но не мога да отмина и изневерите му - дълги години той беше директор и главен художествен ръководител на Софийската опера. Помня неговите "Риголето", "Тоска", "Аида", "Севилският бръснар", "Травиата", "Дон Карлос", "Набуко", "Норма", "Борис Годунов" и др., които се играеха и се играят в България и чужбина.
Честит юбилей! До следващия - с Бога напред! Да бъде!

Арон Аронов