Снимка от Шимборска

Неотдавна по книжарниците в Полша след деветгодишно отсъствие се появи новата стихосбирка на Нобеловата лауреатка Вислава Шимборска "Миг" ("Chwila"). Издаде я престижното краковско издателство "Знак", публикувало вече книги на нобелистите Чеслав Милош, Шиймъс Хийни и Йосиф Бродски, първоначалният й тираж беше 20 000 екземпляра. Тя съдържа 23 стихотворения, написани след получаването на наградата. Веднага бе обявена за голямо културно събитие, напълно заслужено. За тази книга още в началото ми се иска да възкликна като героя на Гьоте: "О миг, поспри, ти тъй си хубав!". Авторката на "Хора на моста" не е напуснала избрания преди години път. Тя не се променя, тя се усъвършенства. И тук поезията на Шимборска е поезия на златната среда и мъдрото равновесие; живо доказателство, че добрата съвременна поезия не е непременно херметична.
Четенето на стиховете й е леко и естествено като дишането - но, както дишането, си има своите правила. Върху тях, върху тайната на писането им години наред умуват критици и литературоведи - след връчването на Нобеловата награда в Полша са излезли поне петнадесет книги, да не говорим за отделни студии и статии...
"Миг", началното стихотворение, въвежда читателя в цялата емоционална и философска атмосфера на томчето. Тя се ражда от общуването между чувственото познание на света и интелектуалното знание за него. Звучи абстрактно и може би изтъркано, затова пък е доказателство, че Шимборска трябва просто да се чете - толкова перфектна, виртуозна и проста е поезията й. Пестеливостта на изказа, типична за тази поетеса, съдържа взривна сила, стигаща до афористично въздействие. Погледът на откривател е също може би нейна запазена марка, откривател на природата на думите:
Всичко -
Дума нахална и от гордост надута.
Трябва да се пише в кавички.
("Всичко")
Вислава Шимборска открива не само природата на думите. Опитала да открие света за себе си и за читателите, тя се спира удивена пред него, разбрала, че може само да наблюдава загадъчните му закони и да дръзне да вникне в правилата, скрити в екзистенцията. Героят на тези стихове осъзнава прекрасно, че не е единствен и не е най-важният в света. Просто заедно със света всички ние извървяваме живота си. А какво е животът? "Буря преди затишието" ("Негатив"), миг - нищо повече и нищо по-малко. Затова метафизичните стихотворения на Шимборска облагородяват мрачната сериозност на битието с почти кокетстваща ирония, приближавайки до нас сакрума. И въпреки че има още много

въпроси,
на които вече няма да дочакам отговора,
защото или е твърде рано за тях,
или не ще съумея да ги разбера.

("Списък")

светът се открива пред поетесата - може би защото е усетил нейната сила, не по-малка от неговата. Пред трагедията от 11 септември няма стъписване като пред "галопа на непонятни събития". Стихотворението "Снимка от 11 септември" е разтърсващо прекрасно.
"Миг" е великолепна стихосбирка. Поетесата сама е избрала графиката на корицата - кръжат лястовици, истински въздуховъртеж. Точно така иска да ни покаже Шимборска материята - в движение. Красива, мъдра и достъпна, книгата отново се изплъзва от терминологично-литературоведското ласо.
Просто диша.

Силвия Борисова





Вислава Шимборска. Миг. Издателство Знак.
Краков, 2002.