При изворите на толерантността
Антологията "Генезис на толерантността - от Платон до Бенжамен Констан" ("Genese de la tolerance de Platon a Benjamin Constant", UNESCO, Paris, 2001) проследява зараждането и развитието на съдържанието на понятието "толерантност" в европейската мисъл (философска, религиозна, хуманитарна) от Античността до XIX век.
Подбраните от съставителя на антологията Лидия Денкова представителни откъси от произведения на Платон, Аристотел, Августин, Монтен, Хобс, Лок, Волтер, Кант и други авторитетни философи представят резултатите на общото идейно дело на тези автори - отговора на въпроса "Как да живеем заедно?".
Оживените дискусии често представят понятието "толерантност" като референтно предимно за политическата сфера или за сферата на религиозните взаимоотношения; като отношение на силния към слабия (напр. на мнозинството към малцинството - в политически, в религиозен, в етнически смисъл); като характеризиращо модерния принцип на демокрация и плурализъм, т.е. като сравнително ново, лишено от идейна история понятие. Представяйки солидната идейно-теоретична биография на толерантността, съставената от Лидия Денкова антология не само обогатява нейното съдържание, но я обосновава като философска категория с повече от 20-вековен идеен континуитет.
Частните, "приватизирани" от правителствени и неправителствени организации употреби и приложения (в документи, в социални практики, в договорни отношения) на думата "толерантност" често довеждат до размиване, неяснота, дори до банализиране и обезсмисляне на нейните значения, до превръщането й в клише. Възстановявайки генезиса и процеса на колосалната духовна работа върху културното "строителство" на понятието "толерантност", антологията представлява солидна теоретична профилактика срещу подобна възможност.
Подборът на автори, на конкретни откъси от техни произведения, освен белег на добра философска ерудиция и сериозна подготвителна работа, показва и нещо особено важно в случая. Трудната интелектуална ориентация и избор сред огромното наследство от текстове и идеи, имащи отношение към толерантността, Лидия Денкова е направила на основата на своята творческа визия за смисъла и съдържанието на това широко дискутирано и "отворено" понятие. Тази визия очертава общ, универсален хоризонт на понятието "толерантност", който обединява различните значения и интерпретации и задава широката му философска смислова "вместимост". Реабилитирайки нравствената сфера на обществото като най-дълбока основа на "живеенето с другите" (Левинас), представената позиция я свързва с благоразположението на хората един към друг, с взаимната им подкрепа (Сенека), с приемането на другия като цел, а не като средство (Кант), с приятелството, любовта, кроткостта, добротата (Еразъм), с доминацията на нравствения императив на човечността над разделящите бариери на богатството, властта, езиците, религиите. В нравствен план всички хора са членове на общо тяло и имат обща душа, всеки е необходим на другите, а егоизмът е най-големият порок (Платон). Обвързването на този универсален нравствен хоризонт на толерантността със сферите на политическите взаимоотношения, на религиозните различия, на етническото разнообразие показва последната не като късно достояние на модерното човечество или като екзотичен политико-дипломатичен аксесоар, а като изначално фундаментално условие за социален прогрес и лично щастие.
Именно това обвързване, цитира Лидия Денкова във встъпителната си студия Цветан Тодоров, прави възможно приближаването на философските абстракции до всекидневния живот (с.13).
Този процес на приближаване става особено видим при авторите и позициите, разискващи въпросите на политическата и религиозната толерантност (Лок, Хобс, Спиноза, Констан), на отношението към чужденците (Кант) и др. Тези автори предлагат дълбоки и изтънчени интелектуални и нравствени аргументи против тиранията, против насилието на държавата срещу индивидуалната свобода на съвестта, която е свещено право на личността, против нетърпимостта към религиозното разнообразие, против разделящата употреба на границите и културите. Отказвайки се от търсенето на определена или единствена дефиниция, Лидия Денкова превръща "Генезис на толерантността..." в интелектуален модел и метафора на толерантното "живеене с другите".
Антологията има теоретична ценност за философи, антрополози, социолози, политолози, религиоведи, представители на неправителствени организации, фондации, както и функционален потенциал на учебно помагало за студенти в хуманитарните специалности на повечето български ВУЗ.

Нонка Богомилова