Във Виена в края на м. г. се проведе последният за годината голям европейски панаир на визуалните изкуства. Въпреки кратката си (двугодишна) история, "Арт Виена'02" определено си бе поставил за цел да се доближи по мащаби, качество, брой на посетители и програма до берлинския или женевския панаири. Събитието дава представа за международната галерийна дейност, културните политики и обмена на информация за пазара на изкуството.
Логично броят на австрийските галерии беше най-голям. Следваха ги швейцарските, немските, италианските и холандските. Единствената българска частна галерия, получила покана, бе галерия "Ирида".
Галерията участва в специален тематичен раздел, озаглавен "Gо Еаst", който определя акцента на тазгодишния панаир - търсене на възможности за навлизане на източноевропейски галерии на западноевропейския пазар. Наред с "Ирида" бяха представени галерии от Чехия, Полша, Литва, Латвия и Русия.
За представянето си на "Арт Виена" галерия "Ирида" избра пет от по-младите художници, с които работи. Венцислав Занков беше представен с две работи от изложбата "Уреди за игра", Даниела Костова с видеото "I sее", RASSIM с картината "Операцията на д-р Болман" (последна част от цикъла "Корекции") и с обекта "Меgа Раk".
Интерес предизвикаха картините на Красимир Терзиев, инспирирани от австрийската социална действителност, които той неотдавна създаде във Виена. Акцентът в тях е поставен върху представите за различните малцинства в очите на западния консуматор, които се базират на елементарни клишета, налагани от медиите.
Всеки от участвалите притежава силно изразена творческа индивидуалност, а заедно те оформят важен аспект от съвременната артистична продукция, базиращ се изключително върху влиянието на еклектичната медийна среда, киното, новите технологии и преосмислянето на постмодернизма.
Тези автори от една страна демонстрират подчертан интерес и отвореност спрямо световния информационен поток и процесите в съвременното изкуство. Те работят в динамична среда, осъществявайки проекти както в България, така и в чужбина.
Въпреки своята информираност обаче, те държат да запазят ясна творческа разпознаваемост, базирана на тяхната лична чувствителност и себеизучаване. Те определено бягат от идеологическите и политическите клишета, създавайки собствени митологии и образи, които имат силно въздействие върху съзнанието и подсъзнанието.
Опитват се да налагат определена естетика, а също така и стереотипите на определено социално поведение.
Участието в такъв голям панаир на изкуството като виенския неминуемо налага различни изводи. Галериите от официалната програма бяха няколко типа. Първите бяха откровено комерсиални (в средно потребителския смисъл на понятието). Те предлагаха произведения, предназначени главно за украса на офиси или домове. Вторите бяха галерии, работещи професионално само и единствено с утвърдени имена от световното изкуство.
Третите, към които можем да причислим и галерия "Ирида", бяха тези, които се интересуват от настоящите процеси в съвременното изкуство. Те представяха по-млади автори с актуална ориентация спрямо глобалните тенденции.
Българското участие на "Арт Виена'02" определено предизвика интерес у професионалната публика. Често беше задаван въпросът "къде другаде могат да се видят произведения на представените художници?". Желанието на западните зрители за непредубедено комуникиране с българско съвременно изкуство е налице. За нас остава главният извод - да се стремим по-често да го представяме в чужди културни пространства. За съжаление, това не е честа практика и не е по силите само на една частна галерия. За сетен път се налага и изводът, че и държавните институции би трябвало не само да подпомагат подобни участия, но и да се стремят към цялостна програма за представяне на съвременното ни изкуство в чужбина.

Борис Костадинов