Зурнаджийската традиция
Възприемам задачата да представя поредната нова книга на Лозанка Пейчева и Венцислав Димов "Зурнаджийската традиция в Югозападна България" по-скоро в ритуален план - която и страница да прочетем от тази книга, по-добре ще представя труда.
Като редактор на книгата, т.е. неин пръв критичен читател, мога да ви уверя, че нейните научни и съдържателни достойнства са много високи: явлението е представено от много страни, напълно изчерпателно, че и отгоре. Но има и повече - доколкото мога да съдя, такъв монографичен труд, ерудирано написан, двуезично издаден, за едно музикално-фолклорно явление на културата на България, при това България на ромите или по-точно България на междуетническия културен диалог, аз не познавам. Зад него стои една богата музикалноизпълнителска традиция, една десетгодишна изследователска дейност, една година усилен авторски труд и едно горещо редакторско лято, каквото не пожелавам никому.
Издаването на тази книга се дължи и на редакцията на издателската структура "Българско музикознание - изследвания", към която принадлежа. Радостна съм и от възможността да отчета издаването на "Зурнаджийската традиция в Югозападна България" задочно към колегите от Института "Отворено общество" - Будапеща, програма "Култура на ромите" и да уверя, че книгата е ярък принос към съвременната научна дейност по изучаването на тази култура. Дай Боже на всеки финансиран от "Отворено общество" научен проект такова блестящо изпълнение. Но нека се върнем към самата книга, към нейния обект и към авторите й - и двамата със степен "доктор", научни, респективно старши научни сътрудници по етномузикология в Българската академия на науките, наша гордост и надежда за доброто бъдеще на българската хуманитаристика и изкуствознание.
Имах щастието да присъствам на малка част от теренната работа и специално тази, която Лозанка Пейчева и Венцислав Димов вършеха веднъж на празника "Пирин пее". То бе истински шемет за мен да се озова покрай тях в онова странно, Радичково шествие, съставено най-напред от зурнаджийска група, след нея развеселени клиенти, подир туй авторите на книгата с касетофон и камера и накрая - шашардисаната аз, също с фотоапарат в ръце, чудейки се где съм - на земята или нейде другаде. И точно тази горещина на преживяването я има в книгата, благодарение на културантропологическия й аспект. Както и благодарение на компактдиска, запечатал ярки изпълнения на описаните герои...

Розмари Стателова