Как Европа финансира киното си
През 1991 българското кино прие метода да се финансират проекти вместо структури. Създаде се Национален филмов център, по френски модел, но схемата на финансиране от държавния бюджет се запази. Много скоро нещата приеха катастрофален обрат и производството спадна под критичния минимум. Оказа се, че подобен модел може да съществува само и единствено в подходяща нормативна рамка, която гарантира различни инструменти за финансиране и поощряване на националното кино. Това е особено наложително в страни с малки пазари като България и днес е време да осмислим опита на европейските страни в тази област.
*
Производството на филми е скъпо, но, от друга страна, "аудио-визуалните и в частност филмовите произведения са основен елемент на европейските демокрации, възможност за насърчаване на културното многообразие и опазването на културното наследство, както и за увеличаването на взаимното разбирателство в Европа. Същевременно аудио-визуалните произведения имат двойствена природа: стопанска дейност, която създава работни места и благосъстояние, но и културен продукт, който формира обществото. Това е фундаментална причина, поради която този сектор никога не е бил оставян единствено на влиянието на пазара"*.
Първите закони за защита на национално кино се приемат във Великобритания и Италия през 20-те години на ХХ в. Автоматичното субсидиране се въвежда в Италия през 1938, а във Франция - през 1948. Селективната финансова помощ се прилага през 50-те, т.е към момента на първия значителен спад на посещаемостта в кината. По това време обществените фондове за финансиране на филми се разпространяват във всички европейски страни. Автоматичната помощ е система за финансиране за производство, при която част от касовия приход от филма автоматично се отделя за продуцента или разпространителя, за да се подпомогне авансово финансирането на следващия им филм. Тя се възприема като стимул за конкурентоспособност. Селективната помощ, която цели поощрение на културния продукт, е финансиране под формата на нисколихвен или безлихвен заем, който може да бъде опростен при определени условия. Тя се дава на продуцента срещу бъдещите постъпления. Автоматичната и селективна помощ съществуват в цялостна схема от други директни и индиректни инструменти, вградени в различните системи за подпомагане и защита на националната аудиовизия в европейските страни. Този опит, струва ми се, заслужава да бъде разгледан, за да ни помогне да осмислим нашето собствено положение. Дори големите страни, с големи национални пазари не абдикират от задължението да се грижат за собствената си национална култура.
Франция. Основен фактор при разпределението на фондовете и регулиране на процеса във Франция е CNC (Centre National de la Cinematographie). Френската система цели да установи тясна връзка между търговски и културни стремежи. Фондовете, управлявани от CNC, осигуряват високо ниво на производство (150 филма годишно).
75% от приходите на CNC идват от данъчни отчисления върху оборота на обществени и частни ТВ канали или от техни директни вноски. Останалата част от средствата се набират чрез облагане на прихода от всеки филм, показан във Франция. Държавният бюджет не финансира директно киното. Френската система се гради върху "целеви отчисления" от потребителите на аудио-визуалната услуга и вътрешно преразпределение на средствата. Така финансирането се обвързва с аудио-визуалния пазар и неговия възход или пад и от приходите на ТВ операторите. Затова повече от половината от субсидиите за продукция се отделят за ТВ проекти.
Разпределението на средствата се осъществява главно чрез автоматична субсидия - около 71%, механизъм, предназначен главно за подкрепа на продукцията, но покрива и останалите етапи - показ, разпространение, видео. Системата на директна помощ се вмества в регулативна рамка, която цели да структурира пазара и задължава ТВ компаниите да финансират филмова и телевизионна продукция.
Посредник между системата за директно финансиране и банките е Институтът за финансиране на кино и културни индустрии (Institut de Financement du Cinema et des Industries Culturelles - FCIC). Институтът поема до 55% от кредитния риск върху заеми, които банките отпускат за финансиране на аудио-визуална продукция. След като продуцентът е осигурил различните договори с партньори и агенции за държавно субсидиране, той преговаря с банка за финансиране на филма си, като предлага като гаранция тези договори. На този етап IFCI се явява насрещен гарант на договорите в банката и покрива загуби само в случаи, в които всички други средства за събиране на вземанията са изчерпани. Със статуса си на кредитен институт IFCI може да гарантира заеми в размер на EUR 304.9 млрд.
Друг източник са инвестиционните фондове на Асоциация за финансиране на филмовата и аудио-визуална индустрия (Societes de Financement des Industries Cinematographiques et Audiovisuelles" - SOFICA). SOFICA предлага привлекателни данъчни условия за стимулиране на инвестициите във френски филми и телевизионни програми. Чрез тази система са привлечени и преминали около EUR 548.8 млн. Юридически лица, закупили акции на SOFICA без право на препродажба за 5 години, ползват 50% намаление на данъчни облекчения върху прихода от инвестицията в SOFICA, а физическите лица добиват правото да освободят цялата си инвестиция, но не повече от 25% от облагаемия си доход. SOFICA финансира проекти на френски или регистрирани от CNC продуценти, 35% - в независима продукция.
Германия. Обществената система за финансиране на аудио-визуалната индустрия се основава на децентрализация към регионални филмови и телевизионни фондове, управлявани от отделните федерални провинции: Filmstiftung Nordrhein-Westfalen (EUR 27.24 млн), Filmboard Berlin-Brandenburg (EUR 21.47 млн), Medien-und Filmges Baden-Wьrtemberg (EUR 7.2 млн.), Filmfцrderung Hamburg (EUR 10.49 млн.), FilmFernsehFond Bayern (EUR 31.24 млн.) и Mitteldeutsche Medienfцrderung (EUR 14.22 млн.). Тези фондове са създадени, за да привличат филмови продукции към регионите. Общият дял на регионалните фондове съставлява 62 % от германската обществена финансова помощ.
На федерално ниво подкрепата се осъществява от Film FцrderungsAnstalt (FFA), който функционира почти като френския CNC. Събират се отчисления от билетите за киносалони, приходите от видеозали и обществени и частни ТВ оператори. Субсидиите се разпределят под формата на автоматична и селективна помощ. Съществуват още няколко по-малки обществени фонда.
Договор между обществените телевизионни канали и FFA задължава обществените оператори ARD и ZDF да финансират продукция. По силата на това споразумение се осигуряват EUR 5.6 млн. за производство и EUR 4.6 млн. за копродукция годишно.
Великобритания. Създаването на национална лотария през 90-те предизвика основна промяна във финансирането на аудио-визуалната индустрия във Великобритания. Подкрепят се продукцията, разпространението и показът на филми, както и филмовата индустрия като цяло. Системата на обществена подкрепа бе преразгледана наскоро с цел да се рационализира съществуващата система и да се привлекат повече частни капитали. До 1992 системата на обществено подпомагане се съблюдава от различни правителствени органи. Съществува воля за обединяване на съществуващите юридически лица за обществена подкрепа в един общ Филмов съвет.
Паралелно с тази вътрешна реконструкция на системата за подпомагане, започва и процес на децентрализация. Част от подпомагането на филмовата продукция се поема от местните власти и регионални агенции за развитие. Това се дължи на повишения интерес на местно и регионално ниво към аудио-визуалните и културни индустрии като потенциален инструмент за стимулиране на местното икономическо развитие.
Съветът по изкуствата въведе Филмова програма, финансирана от лотарията, чиято цел е да преструктурира сектора на британското филмово производство. Филмовата програма е организирана около четири оси, като цели да подобри конкурентоспособността на киноиндустрията:
1. Подкрепа на отделни филми, подкрепени от други обществени източници;
2. Общата воля за промяна на съществуващите структури за обществено подпомагане (BFI, British Screen Finance and the British Film Institute) в една, наречена Филмов съвет. Тази институция поема отговорността и за финансовата подкрепа за киното от лотарията, която дотогава е в Английски фонд за култура. От април 2000 Филмовият съвет поема всички форми на държавно подпомагане от департаментите за филми.
3. Система от франчайзингови компании за продукция и дистрибуция на игрални филми, за да се стабилизира индустрията. Целта е да се създадат мини-студиа от американски тип, в които продуценти, дистрибутори и финансисти да работят заедно. Три големи компании трябва да продуцират и разпространят между 16 и 36 игрални филма за 6 години от 1998.
4. Арт-филми и видео.
През 1997/98 г. помощите, разпределени за кино и видео продукция чрез лотарийните фондове, възлизат на около EUR 73.7 млн. за 406 проекта. Филмовата програма разпредели EUR 40 млн. за филмовата индустрия.
Подкрепата на филмовата индустрия във Великобритания включва също и схема за данъчни облекчения. Финансовият закон от 1997 г. постанови, че включва в схема от облекчения британските филми до EUR 21.7 млн. Така се цели насърчаване на инвестициите и откриване на голям брой нови работни места.
Италия. Финансовата и законодателна подкрепа на филмовата индустрия идва от всички нива на властта - държава, региони, провинции и общини. Държавата отпуска повече от EUR 60.4 млн. от бюджета си за филмовата индустрия, докато регионалното финансиране варира от EUR 2.6 млн. до 5.2 млн. Няколко регионални власти са изградили филмови комисии за осигуряване на помощи, поощрения и организация за продуцентски компании. Сериозен принос във филмовото производство и разпространение има италианският обществен оператор RAI.
Департаментът за сценични изкуства (Dipartimento dello spettacolo) е правителствен отдел, който отговаря за филмовата индустрия. Помощите, който той разпределя, включват и музика, театър, балет. Средствата за фонда се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет и поради това са ограничени. Голямата част от тях се отделят за продукция (58%), а за промоция - едва 13%. Останалите 29% се отпускат на държавни филмови организации и в частност на Чинечита холдинг. Освен директни помощи, изплащани от държавата, Секция за филмов кредит към Banca Nazionale del Lavoro 159 (BNL) управлява кредитни фондове за аудиовизия (EUR 35.1 млн. през 1998 г.). Тези кредити са обект на специално регулиране под контрола на Департамента по сценични изкуства. За целта са създадени две специални комисии. Консултативната филмова комисия оценява качеството на представените проекти за присъждане на категория "национален културен интерес". Комисията по филмовите кредити оценява икономическия и търговския им потенциал. Средствата, предоставени под формата на заем, се възстановяват. Изключение от това правило са филмите, включени в категорията "национален културен интерес" - те са под чадъра на Гаранционен фонд, който се намесва при недостатъчни пазарни приходи.
Освен грижата на отделните държави, цялостната политиката на ЕО е насочена към подкрепа на европейската филмова продукция. В икономически аспект това е широк спектър от различни програми, от които най-важната е програма Media, а в нормативен - директивата "Телевизия без граници".
Аудио-визуалната политика на Общността поддържа субсидирането в тази област на европейско ниво, но основните компетенции са на национално.
В последните години кинематографичната ни общност пое инициатива за създаване на подходяща законова рамка за възраждане на българското кино. Усилията за въвеждане на финансираща система, сходна с европейските, срещат, меко казано, неразбиране. От една страна, се твърди, че за българския филм не може да се прави изключение от общите пазарни принципи, от друга - че синхронизирането ни с европейското законодателство не позволява въвеждане на подобна система. Необяснимо е как европейското законодателство и политика, които и като философия, и като конкретни практики са откровено насочени към съхранение и субсидиране на културната дейност (в частност аудиовизията), може за бъде пречка пред създаването на финансов, стимулиращ механизъм за националната ни култура. Искам да се надявам, че това е по-скоро плод на незнание. В такъв случай този кратък преглед на основните системи за финансиране на аудиовизията в Европа би помогнал да се преодолеят "пазарните предразсъдъци" на управляващите. Още повече, че основен източник на информацията, изложена тук, е доклад на Европейската банка за развитие.

Михаил Мелтев


Доц. Михаил Мелтев е филмов режисьор, преподавател по телевизионно продуцентство в НБУ, автор на книгата "Телевизионно продуцентство" (НБУ, 1999). Председател на Съюза на българските филмови дейци. Член е на работната група по изработване на проектозакон за киното.
В бр. 4 от 24 януари т.г. публикувахме статията на Радослав Спасов "Убийството на българското кино". Текстът предизвика доста емоции, които "Култура" се смята за задължена да огласи. Днес представяме разсъжденията на Михаил Мелтев. В следващи броеве ще публикуваме и други мнения.




* Комюнике на Комисията към Съвета на Европа от 26. 09. 2001 "Правни аспекти, свързани с филмови и други аудио-визуални произведения"