Хавел - последната илюзия
На 2 февруари т.г. в полунощ изтича мандатът на чешкия президент Вацлав Хавел. Тогава ще угасне и "сърцето" над замъка Храдчани - противоречивата и породила много дебати скулптура на художника Иржи Давид, изобразяваща голямо червено светещо сърце, която беше поставена там по време на срещата на НАТО в Прага.
Най-вероятно Чешката република ще бъде без президент за известен период от време - досегашните два опита да бъде избран президент в парламента не дадоха резултат. Може да се стигне до промяна в конституцията и преки избори.
В понеделник президентът Хавел официално положи венци на гроба на първия чехословашки президент Томаш Масарик - президент от 1918 до 1935 година - на гробището в Лани.
Малцина знаят, че Хавел е един от малкото чешки президенти, който редовно живееше в президентската резиденция в Лани - малко селище в близост до Прага, наброяващо 1600 жители, чиято средна възраст е 38 години. Лятната президентска резиденция се намира в замък в стила на ранния барок; оттам Хавел редовно произнасяше своите неделни радиообръщения.
В петък (31 януари) президентът официално ще се сбогува с чехите от екрана на чешката телевизия. В четвъртък (30 януари) за него се организира прощален концерт в Народния театър, билетите за който отдавна са разпродадени.
Какво наследство оставя Хавел е въпрос, който тепърва ще се дебатира. В начина, по който чехите се разделят с него, има много симпатия и респект. Всички си дават сметка какво е направил той за образа им по света. Може би и затова чувствата са смесени.
"Искам да си почина - имам нужда за известно време да бъда сам, да гледам на нещата отстрани, бих пътувал също. За първи път ще имам нормален паспорт. Имам нужда да видя други страни не през стъклата на служебната лимузина", казва Хавел в разговор за вестник "Респект".
"Ако ми предложат мисия по света, подобна на тази на Джим Картър, ще откажа. Засега."


29 януари 2002

Д. И.


- Аз имам чувството, че има някаква тъга заради края на ерата Хавел - тъга заради това, че свършва един от най-добрите периоди в чешката история и че не се знае какво ще последва.
- Не бих казал, че има тъга точно заради това. Всеки си дава сметка, че когато страната е демократична, а не монархия, президентът идва и си отива. Хавел има една уникална и единствена особеност, която го идентифицира като президент - неговата биография, неговата борба срещу комунизма. Това никой друг президент не може да повтори. Никой друг президент не може да заложи по подобен начин своя авторитет. Не бих казал, че чехите са тъжни, защото те си дават сметка, че това е необходимост, нещо като като природна необходимост - така, както човек се ражда и умира - Хавел за 13 години използва максимално енергията, която го доведе до това място. Чехите усещат, че идва нова глава на историята. Всички си дават сметка, че новият президент ще бъде различен и няма тъга, тъй като малко хора си мислят, че следващият президент трябва да бъде от същия тип. Хавел продължи традицията на предвоенните чешки президенти - първите президенти - Масарик, Бенеш. Това е президентът от така наречения бащински тип - баща на народа, баща на отечеството, както се казва сред чехите - а такъв президент може да възникне само във времето на основаването на нещо, той е президент-основател. Такъв беше Масарик. По същия начин Хавел основа на практика чехословашката демокрация и новата чешка държава. Но следващият президент не може да се занимава с основаване. Първите президенти, които Хавел като фигура наподобява, когато напускаха - било поради смърт или поради изгнание, както беше при при Масарик - с тях свършваше републиката. С Хавел републиката не свършва. Тя трябва да продължи. И всички разбират, макар и да се различават в представите си - какъв трябва да бъде следващият президент; разбират, че това ще бъде друг президент.
- В какво ще бъде различен?
- Сигурно е, че ще бъде по-скоро служебен президент на тази държава, на установения ред, но при всички случаи трябва да бъде по-скромен в своите идеи, желания, амбиции.
- Като казвате, че следващият президент трябва да бъде по-скромен, мислите ли, че Хавел излезе извън рамките на президентските си правомощия за тези 13 години?
- 13 години на първо място е уникално дълго време. Не е дадено на всеки в XX век, а в XXI със сигурност ще бъдат малцина тези, които ще управляват толкова дълго. Проблемът на Хавел беше в това, че неговите политически амбиции и представи далеч надхвърляха президентските компетенции и възможности. Чешкият президент е в голяма степен декоративна функция. Някои го наричат "човекът, който поднася венци". Хавел винаги се пазеше от това. Но де факто чешкият президент няма възможност (и няма и защо да я има) пряко да управлява. Това се извършва от изпълнителните органи на властта - правителство, парламент. А Хавел - благодарение на авторитета, който има по биографични причини, и благорадарение на международния си авторитет, опита да излезе извън рамката, която му даваше чешката конституция. Той направи това много пъти. Понякога навярно за доброто на чешката политика, но много пъти това водеше до неуспех. Мисля, че следващият президент няма да има шанс да прави това, което правеше Хавел, а може би няма да има и тази амбиция, защото ще разбира, че няма международна и биографична подкрепа зад себе си. Ако се опита - това би предизвикало голямо напрежение на чешката политическа сцена, по същия начин, както това правеше Хавел, само че - този път без неговия авторитет.
- В много от бившите комунистически страни краят на Хавел се възприема и като край на прехода; че с неговото слизане от власт свършва и целият този период на прехода? Виждате ли нещата по този начин?
- Да, Хавел беше именно президент на прехода от комунизма към демокрацията. Много проблеми останаха нерешени именно защото преходът продължаваше. Хавел беше последният дисидент на най-висок държавен пост в Източна Европа, преди бяха Валенса, Гьонц, но постепенно всички бяха отвяни от вятъра на историята и развитието. Хавел беше последният дисидент и по всичко изглежда, че всеки следващ няма да е такъв. Преходът винаги е исторически ограничен - така е и в Чешката република. Чешката политическа структура в момента има малко или повече стандартна подредба, дава възможност за смяна на десни и леви правителства, днес вече не може да се говори за преход и именно за това страната вече няма нужда от президент, който да олицетворява прехода. Има нужда от президент, който да олицетворява стандартната демокрация.
- Какво въздействия оказа Хавел върху чешкото общество? Хавел държеше на идеализма, на духа на закона, на морала. Оказа ли той подобно влияние именно върху духа и морала на чешкото общество?
- Без съмнение. Хавел се опитваше отново и отново да налага морала в политиката като един от основните принципи. Друг въпрос е дали на слушателите сам по себе си този принцип е достатъчен. Политиката - макар и да трябва да следи за своя морал - не се състои само от морал. Трудно бихме могли да отличим иначе парламента от църквата, която също е пълна с морал. Проблемът на Хавел беше в това, че много години той водеше ожесточена и неуморима борба с класическата политика - политиката, правена от партиите. Аз не искам да съдя дали политическите партии са добри или лоши, за това не става дума; става дума, че след 13 години няма друга система, освен системата на политическите партии, а визията на Хавел - че може да има някаква неполитическа политика - никога не беше формулирана като политическа програма. Нито една политическа партия, която имаше нещо такова наум, която имаше и благословията на Хавел, не успя. И постепенно всяка от тях умираше, понеже тази визия не беше дефинирана ясно. Тя обаче присъстваше в чешкото общество като фрустрираща неосъществена алтернатива. Струва ми се, че това е неосъществима алтернатива. Върху чешкото общество обаче тя оказа неприятно въздействие, защото водеше до постоянно безпокойство и недоволство от това как изглеждат политиката и политическите партии. И след 13 години това е наследството, което Хавел оставя във вътрешната политика. Влиянието на Хавел в чужбина и въздействието му върху външната политика трябва да се оценяват отделно от вътрешната политика. Чуждите политолози виждат най-голямата заслуга на Хавел най-вече зад граница - което е естествено. Така че Хавел по някакъв начин повтаря синдрома на Горбачов - в чужбина високо оценен и добре приеман, у дома - противоречиво оценен и неприеман от всички.
- Можем ли тогава да кажем, че с Хавел свършва за чехите ерата на илюзиите?
- Ерата на илюзиите ми се струва, че свърши малко по-рано. Нека не забравяме, че половината от президентския мандат Хавел беше президент на чехите, когато тук управляваше така нареченото лошо настроение; че трансформацията не е незабавно приемане в рая; че имаше много илюзии и разочарования. Но можем да кажем и така: с Хавел свършва илюзията и започва всекидневието, което ще изисква президент на всекидневието, на работата. Ако чешката република иска да бъде просперираща европейска демокрация, отдавна трябваше да се освободи от безсмислените илюзии, които утежняваха пътя й, вместо да го улесняват.
- От това, което казвате, можем ли да направим извода, че спечели материалистичната визия на Вацлав Клаус?
- На този въпрос отговор дава всеки според своята политическа натура и представи. Но с малко доза обективност бих казал, че що се отнася до политическото функциониране на страната, то не зависи от това дали сте противници или симпатизанти на Хавел или Клаус; факт е, че днешната политическа сцена е съставена от политически партии и че вече никаква роля не играят неща като демонстрации, походи, събирания - те не оказаха решаваща роля върху развоя на чешката политика. Малките политически субекти, тези, които Хавел обичаше, постепенно изчезнаха; все повече укрепват големите партии от народен характер, които представялват не просто идеи, а интересите на чешките избиратели. И си мисля, че това е безспорно победа на стандартната демокрация, която застъпваше бившият министър-председател Клаус. Но такава политическа структура няма да бъде напълно функционираща, ако не е ориентирана към морала. И в това отношение всеки от двамата политици - и Хавел, и Клаус - играеха положителна роля; и дадоха на чешката политика тези два полюса, които създаваха поле на напрежение и правеха възможна дискусията. Грешката беше в това, че нито един от двамата не разбираше, че без другия ще загуби и той.
- Вие самият за тези 13 години променихте ли си мнението за Хавел?
- Аз преживях развитие, което е типично за много консервативно мислещи хора. И по време на това развитие гледах все по-критично на президента Хавел. Но е възможно в бъдеще да се случи обратното - Хавел вече няма да бъде президент, а това означава, че няма да допуска грешките, които е правил в миналото. А човек, който не прави грешки, има шансове с времето да бъде гледан по-благосклонно.
- А какво смятате за най-голямата грешка на Вацлав Хавел за тези 13 години?
- За най-голяма грешка смятам желанието му често да се намесва в политиката от името на определени групи, без да е напълно ясно дефинирана политическа алтернатива на това, което съществува. Резултатаът беше, че носещите конструкции на чешката политика, тези, които крепят тежестта, бяха подкопавани, охлабвани и вместо тях не възникваше нищо ново. Нищо, което би могло да поведе обществото напред. И до днес го няма. Така че за мен си остава неясно в името на какво се правеха тези "политически рейдове". И друго, което не ми харесва, е липсата на самокритичност към собствените действия. 13 години е много време, политикът ясно би трябвало да каже какво е направил добре, какво зле. Хавел в последните си появи много пъти казваше - много от това, което съм направил, не е добре, но кое конкретно, не е ясно. Защото той правеше много важни стъпки. И някои от тях доведоха до разпадане на правителство - например през 97-а година. И до днес не е ясно обаче как той оценява това. Не е достатъчно да кажеш - направил съм много лоши стъпки, без да казваш кои точно.
- Може ли да се каже, че с Хавел свършва последната илюзия на прехода - илюзията, че обществото има нужда от морален авторитет, който да го направлява? Че това вече не отговаря на времето - някой да посочва доброто и лошото?
- Ние не живеем в монархия, а в демократичен свят, където никой не знае кое е добро и кое е лошо. На президента не му е работа да казва кое е добро и кое лошо. Единственото, което може да прави, е със своето поведение да стимулира движението. Илюзията на чехите беше, че може да се открие някаква друга политическа система, различна от тази, която съществува. Вече побеждава обаче вярата, че чешкото общество с икономическите си успехи няма са пропусне своя шанса и ще стане едно от проспериращате общества в центъра на Европа. Чехия има огромни инвестиции, тя е членка на НАТО. Това дава на чехите увереност в своите сили, което е по-добро от илюзиите.

Прага

Разговора води Диана Иванова


Ефим Фищейн е роден 1946 година в Киев. Учил е журналистика в Москва. В края на 69-а година се оженва и премества да живее в Прага. Тук живее до края на 1980 година - работи като преводач от руски и френски на научно-фантастични и научни-популярни книги. През 1978 година подписва "Харта 77" и две години след това е принуден да напусне страната - заминава за Австрия, откъдето започва да сътрудничи на емигрантските издания. От 1980 г. работи като журналист в радио "Свободна европа" - както в руската, така и в чешката редакция. През 95-а година се връща в Прага. От 96-а до 97-а година е главен редактор на чешкия вестник "Лидове новини". Автор на много документални филми - за Пражката пролет и окупацията през 1968, за нежната революция от 1989. Носител на "Сребърният пъдпъдък" - наградата за журналистика на Чешкия синдикат на журналистите.
Разговор с
Ефим Фищейн