В този брой откриваме рубриката "Хетерологии" с водещ автор и редактор доц. д-р Миглена Николчина. Публикуваните в нея текстове ще представят важни издания от актуалната чуждестранна хуманитаристика, които досега не са преведени на български език.
Тайната задача на "Хетерологии" е чрез разказа за конкретни книги да се информираме за интелектуални дебати, протичащи извън българската култура. Рубриката ще има предимно просветителски характер, без да бъде застрахована и от оценъчни съждения.

К


Блянове и катастрофи

Когато през 1989 година Берлинската стена падна, последна грижа ни беше, че заедно с нея рухна и дотогавашната икономика на геополитическата фантазматика. Изтокът и Западът бяха не просто везните на един крехък студен мир, но и - подмолно - територии, с които се срастваха от двете страни на завесата бляновете за социална алтернатива. Те за нас - ние за тях. Както характерно отбелязва американската изследователка Сюзан Бък-Морс в "Бленуван свят и катастрофа: отмирането на масовата утопия на Изток и Запад", "самият факт, че съществуваше друга система, беше доказателството, което ни караше да си представяме мечтата възможна".
Изследването на Бък-Морс, което, макар и само поради обема си, би могло да се нарече монументално, има амбицията да "направи преоценка на XX век". В три от четирите раздела авторката се спира - теоретически мащабно и графически предизвикателно - на политическата, историческата и културната рамка, в която, според нея, става явно съвпадането на двата "строя". Бедата на бившия комунистически блок се оказва в опита му да бъде прекомерно подобен на западното общество: при този опит - опитът на модернизацията в последна сметка - надеждата за друг свят колабира. Последният, четвърти раздел от книгата има допълнителна стойност за нас, тъй като представлява хроника на пътуванията на Бък-Морс на изток в края на 80-те и началото на 90-те. Наред с имената на, от една страна, Мераб Мамардашвили, Валерий Подорога и други фигури от тяхното обкръжение и, от друга, Фредрик Джеймисън, появяват се, в контекста на драматична източно-западна конференция в Дубровник през 1990 година, имената и на неколцина българи - Владислав Тодоров, Ивайло Дичев, Лъчезар Бояджиев, Иван Кръстев...
Изследването е индикативно за няколко разнородни тенденции от последните години. От една страна, това е траурът по изчезването на утопията на фона на празнуването на това изчезване - и едното, и другото най-често безпардонно стоварвано пред вратите на Източна Европа. От друга страна, това е завръщането към 80-те години и опитът да се обгледа още веднъж ролята на интелектуалците за промените отсам берлинската стена. Прибързаното им и повърхностно погребване от ведрата и целеустремена фигура на експерта не изглежда чак дотам оптимистично в светлината на днешния ни опит. Най-сетне, симптоматично е теоретичното обръщане към Валтер Бенямин (върху когото е предишната книга на Бък-Морс) и Карл Шмидт в усилието да се разбере функционирането на онова "перманентно извънредно положение", което според редица съвременни мислители характеризира новия световен ред.
Бък-Морс разглежда западните демокрации и бившия соцлагер като варианти на все същото. От друга страна обаче тя все пак натоварва експеримента, на който бяхме подложени отсам завесата, с възвишената задача да крепи (западните) мечти за алтернативност. Подобно на мнозина други тя комай ни се сърди, че доброволно сме се отказали от тази благородна роля. През 1999 година, в открито писмо до московския "Художествений журнал", където сътрудничат редица от някогашните й приятели, тя дори заявява, че те, на запад, с право вече не се интересуват от това, което там, при вас, на изток, се случва в сферата на културата, тъй като не ни послушахте вие нас до какво ще ви доведе комодификацията и комерсиализацията.
Перфектната логика на милионера-гошист! Ами нашите мечти? Кой излъга нашата вера? И не е ли по-почтено да се съгласим, че утопията започва там, където свършва илюзията? (Венцеслав Занков, "Метаморфозите на не-мястото", С., 2001) Все пак геополитическото очакване някой с кървава пот на чело да носи фантазиите, които ни подгряват, има не само еротическа, но и историческа подплата. Срастването на утопията с реално място - метаморфозата на не-мястото в контра-място - Фуко назовава хетеротопия. Хетеротопията бележи изчезването на утопията в (привиждането за) нейното случване. Не утопия, а хетеротопия е следователно терминът, който може да опише очарованите рикошети на погледа между изток и запад от времето на студената война. (Андрей Бунджулов, "Хетеротопии", С., 1995) Катастрофата на бленуваните светове е вече настъпила тъкмо в момента, когато сме се отказали да мислим тяхното място като несъществуващо или дори невъзможно, а все пак изискващо да бъде мислено, и сме превърнали "самия факт, че съществува друга система" в "доказателството, което ни кара да си представяме мечтата възможна". Под знака на това изпосталяване на въображението се тътрузят кризите на глобализма колкото кървави, толкова и безсловесни.

Миглена Николчина













Хетерология


Buck-Morss, Susan. Dreamworld and Catastrophe: The Passing of Mass-Utopia in East and West. Cambridge: MIT Press, 2000.