Блиц: плюсове и минуси

На 89.1 МHz средни вълни българската редакция на "Свободна Европа" безметежно дели ефир с "Класик FM".
Традиционните анализи и коментари на едните звучат в ободряващ унисон с музикалните и културни предавания на другите: без да са невъзприемаеми, подборките и на двете радиа са специализирани, сериозни и прицелени в една мислеща и небезразлична аудитория. С предаването "Блиц" на Георги Коритаров вече месец всеки делник "Свободна Европа" изневерява с bTV на предишния си баланс. Както е известно, нарушаването на статуквото е колкото проблем, толкова и добра възможност. Или в обратен ред, според нивото на съзнателност на промените.
Плюс. Не е изненада журналисти от една медиа да гастролират в друга - обикновено в различно амплоа, но с еднакъв успех (обикновено, в порочна зависимост, успехът предопределя амплоато). Най-буквалното преливане на радиото в телевизията е 3-часовият нощен блок на БНР и БНТ, воден от Георги Любенов в петък. На телевизията в радиото - също 3-часовото предаване на Милен Цветков от НТВ сутрин по "Експрес" (миналото лято го слушах за последен път). На "Полет над нощта" камерите подействаха сковаващо, отнеха му радиопотенциала и го разводниха до онази средностатистичност, която в БНТ е почти обидна. Резултатът от лишаването на "Здравей, България" от картина пък подчерта глезотията на водещия, без нищо да добави в компенсация.
Георги Коритаров не е конферансие, нито оператор на телефон на доверието, а журналист с опит и ограничено време за действие, което го поставя в много по-благоприятна позиция. От друга страна двайсетте минути на "Блиц" не са пригаждани, а родени специално за радио-телевизионно излъчване и ясно се открояват и в двете медии.
Минус. Рязкото вкарване на жива публицистика в миролюбивия ранен блок на bTV подразни обичайните му зрители - "не върви със сутрешното кафе", както писа "Капитал". Това, което се случи в програмата на "Свободна Европа" обаче, също дразни. До началото на "Блиц" в 8.10 върви "Музикален будилник" на "Класик FM" - понякога чудесно предаване с по-лежерна класика и разредена информация за театри, изложби и прочие. След края на "Блиц" идва още половин час "Музикален будилник", а в 9.00 започва "Блиц+", в което темите от "Блиц" се доразвиват, поясняват и повтарят (големи цитати отпреди половин час се преизлъчват едно към едно). После пак музика, до 11, когато тръгва повторението на следобедното "Студио България". Питагоровите численици вярвали, че човек е единица, която сънят разпилява, и когато сутрин се събуди, има нужда от самота и съсредоточаване, за да се събере отново в едно. Не познавам много хора, готови на драго сърце от зоната на здрача да се прехвърлят направо в обстрела на тежката политикономическа артилерия на "Блиц". "Музикалният будилник" е далеч по-подходящ, но, разкъсан от "Блиц" и "Блиц+" (който по право не би трябвало да се дели от първата си част, още повече защото е само в радиовариант!), действа като топлото в контрастните душове.
Плюс. Георги Коритаров е стар майстор на интервюто, лесно фокусира напиращите теми и личностите, с които има смисъл да разговаря, разполага с базата, въз основа на която да зададе целенасочени въпроси, и не на последно място, е достатъчно неутрален и известен, че на поканата му да се отзовават всички. В научните издания има понятие като "индекс на цитируемост", което би трябвало да е валидно и за оперативната журналистика: да се направи статистика на това колко новини е формулирал един журналист, та от други медии да могат да ги поемат в готов вид. "Блиц" се появява всеки ден преди другите и в известен смисъл дава тон на събитията. Коритаров може само да бъде поздравен за количеството информация, осигурявана за толкова кратко време на всички, които го цитират до вечерта, че и нататък.
Минус. Поради времевото си разположение (саботира както мекото музикално въвеждане в деня на "Класик FM", така и постепенното концентриране на сутрешния блок на bTV), "Блиц" се поставя в ситуация на непоискана саможертва: произвежда материал за журналисти, като прескача съществена част от евентуалните си непрофесионално ангажирани с медиите слушатели. През обедните и следобедните им повтаряния другаде фактите или версиите за фактите действително тръгват от "Свободна Европа" и стигат до хората. Но съвсем не поощряват хората да стигнат до "Свободна Европа".

Нева Мичева








От въздуха
подхванато