Кирякос Аргиропулoс,
директор на Столичния куклен театър:
1. Общинските културни институти в София, в това число и театрите, са третостепенни разпоредители с бюджетни средства. Техният бюджет е част от бюджета на Столичната община. Бюджетът предвижда необходимите разходи за заплати, издръжка, постановъчни разходи, хонорари, командировъчни, реклама, ремонти и т.н. Затова общинските културни институти внасят всички свои приходи в бюджета на общината. В тази ситуация театрите имат относителна финансова стабилност и не са поставени в голяма зависимост от своите приходи, за да предприемат творчески риск. От друга страна този вид финансиране не стимулира увеличаването на обема и качеството на дейността, защото не позволява допълнително привлечените приходи да бъдат използвани от театъра. Така директорът на театъра не е мотивиран да създава условия за увеличаване на броя на зрителите и относителния дял на собствените приходи в бюджета.
В културната политика и практика на Холандия културните организации са обикновено частни фондации и сдружения, субсидирани от държавата, и нормата за относителния дял на собствените приходи в бюджета на организацията е 15%. В България в резултат от театралната реформа държавните театри са принудени да формират от собствени приходи необходимите средства за осъществяване на дейността и издръжката, което в повечето случаи е до 50% от структурата на бюджета.

2. През 2002 г. бюджетът на Столичния куклен театър е бил 413 165 лв. От тях 227 116 лв. за фонд работна заплата и 186 049 лв. за издръжка на дейността в две театрални сгради.
Приходите от билети на Столичния куклен театър за 2002 г. възлизат на 73 000 лв., което представлява 17% от структурата на бюджета.
Цените на билетите в Столичния куклен театър са много по-ниски в сравнение с цените в другите театри, защото трябва да отчитаме спецификата на детската аудитория и да осигуряваме по-широк достъп до театралното изкуство на децата от различните социални слоеве.

3. Неофициалната информация, с която разполагаме, е, че през 2003 г. общинските театри ще станат второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Столичният куклен театър ще получи субсидия в размер на 64% от бюджета за 2002 г., или 264 425 лв. Като приспаднем фонд работна заплата и социалните осигуровки (227 116 лв.), субсидията за издръжка и дейност възлиза на 37 309 лв. Това означава намаляване на средствата за издръжка с приблизително 82 000 лв.
Не разполагаме с официална информация за аргументите на това политическо решение, нито за критериите, според които то се предлага.

4. Възможните сценарии за изход от тази ситуация са:
a) ограничаване на дейността само в рамките на спектакли, в които участват щатни артисти. (В най-добрия случай драстично намаляване на хонорарите за изпълнители на свободна практика.) Спиране и замразяване на ново производство на театрална продукция. Намаляване на разходите за реклама. Прекратяване на турнетата в страната и участията в международни фестивали и форуми. Ограничаване на разходите само до плащания, свързани с фонд работна заплата и издръжката на сградите;
б) развиване на комерсиални дейности, които привличат допълнителни средства. Комерсиализация на репертоара. Развиване на маркетингова стратегия на оцеляването. Промени в ценовата политика. Подобен сценарий не поставя като приоритет художественото качество на продукцията и изкуството вече не е главен приоритет на театъра.
в) може би ще е най-добре да открием нова дискотека "Индиго".