И общинските театри - като другите?
На 21 януари в зала 49 на Театър "София" директорите на четирите столични общински театри свикаха пресконференция. Темата й беше очакваното рязко намаляване на средствата за общинските културни институти, които общината ще предвиди в бюджета си за 2003 г. Това 36% намаляване е предизвикано от 25%-ното намаляване на бюджета на общината като цяло. Присъстваха представители на общината, директорът на Националния център за театър Красимира Филипова, председателят на Съюза на артистите Стефан Илиев, членове на трупите на четирите театри, журналисти.
Доротея Тончева - директор на Театър "София", започна да представя проблема с думите: "Ние не се жалваме, а искаме да внесем бистрота." След това каза, че този бюджет още не е гласуван от СОС, нещо, което ще стане през март, но им се иска да изпреварят събитията. Фактически от общината ще им дават само средства, достатъчни да покрият заплатите и нищо повече. Каза, че от общината им обещали вече приходите от дейност да остават в театрите, но това било крайно недостатъчно, след като, например, само разходите за сградата на Театър "София" годишно гълтат 300 000 лева, а приходите от билети в най-успешния им сезон са били около 120 000 лева. Преди да даде думата на своите колеги, сподели, че не вижда изход от ситуацията. "Ако тези театри не се поддържат - те ще загинат."
Бина Харалампиева много емоционално говори за необяснимия факт, че при обявения 4,5% прираст в държавата, се намалява, вместо да се увеличава, бюджетът на Столичната община. "Каква е необходимостта тези 4 организации, при това добре работещи, имащи своето място в културния ни живот, да се върнат сякаш в 1990 г.?" Като трупи и кадрови състав и четирите театъра са в санитарния си минимум на бройки, те нямат какво да направят от тяхна страна, за да съкратят разходите си. Намалените субсидии ще ги превърнат в нещо като пенсионери, хора, които получават някакви пари, но не бива да работят.
Георги Георгиев прочете отговорите си на въпросите ни, които публикуваме по-долу, и като интерпретира политически случващото се изрази увереност, че след местните избори средства ще бъдат намерени и тогава ще стане ясно какви са били истинските мотиви за днешното съкращаване на общинския бюджет.
Кирякос Аргиропулос обърна внимание на текста от Закона за закрила и развитие на културата, който гласи (Чл. 8): "(2) Общинските културни институти се финансират от общинския бюджет. (3) При съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им. (4) Определянето на субсидията по ал. 3 става при размер на разходите, не по-нисък от размера на определените в бюджета за тази цел през предходната година." Освен това директорът на единствения нечастен куклен театър в София обърна внимание на факта, че при детската публика не може да се търси рязко увеличаване на приходите от билети. "Не можем да правим театър само за богати деца" - резонно се възмути той.
И четиримата изразяваха благодарността си от досегашната работа с общината и виждаха (по-гневно или по-сдържано) вина в правителството. Думите на Красимира Филипова, че общината не е съвсем невинна за ситуацията, от тази аудитория не бяха приети. Както и констатацията, че при новия бюджет столичните общински театри фактически се приравняват към държавните театри. Възрази Аглая Конова - председателка на комисията по образование и култура към СОС. Тя обясни по-големия процент намаление на театралните субсидии от общия на бюджета с това, че тези дейности се финансират от пера, много по-засегнати от съкращения. И не взе отношение към нещо, което поне до промяна в закона, не може да не се изпълнява: ясните изисквания на ЗЗРК (вж. по-горе). Последното ме кара да си мисля, че общината едва ли ще отиде към нарушаване на закона, но би искала да използва протеста на общинските културни институти в София като допълнителен натиск за повишаване на общинския бюджет. (Хитро, но не е ли вече късно, тъй като закона за бюджета вече е приет от Народното събрание.)
Тази неясност, дори безизходност, доведе до естествените реплики от залата, призоваващи към подписки, възвания и други още по-революционни действия.
Директорите на общинските театри молеха пресата да даде по-голяма публичност на проблема. Този път пресата беше на нивото на техните очаквания.
Защото е необходимо не да се съкращават, а да се увеличават средствата за култура. Толкова е очевидно, че не е нужно да се мотивира...
И още нещо. Различното спрямо държавните театри финансиране беше освен всичко друго и акт на промяна, който можеше да преодолее предубеждението, че общинските (градските, областните) театри са по дефиниция с по-несигурно и затова по-лошо финансово положение. Време беше този елемент от политиката на децентрализация на театралната ни мрежа да покаже предимствата си. Е, показа ги... И се чудим защо въртят-сучат, театрите искат да си останат държавни - бедни, но държавни. На всяка цена. Само че цената става все по-ниска.

Никола Вандов

биография