Да живееш без кожа

След Мишел Турние чета романа "Тераса над Рим" на друг съвременен, много модерен френски писател - Паскал Киняр. Познаваме го на български от романа "Всички утрини на света" и книгата "Секс и ужас", която излезе около две години по-рано, много ефектно изследване върху тъмната телесна философия на сексуалните практики в Древния Рим. Киняр (роден 1948) всъщност е опровержение на идеята (с особена охота възприета в България), че "истинският" писател няма нужда от антропологическа, социологическа или философска ерудиция, защото тя би подронила импулсивната ("оригиналната") художественост на неговите творби. Точно обратното - Киняр е учен-класицист с многобройни изследвания върху античния свят; преводач от латински, китайски и гръцки. Това, разбира се, ни най-малко не пречи на неговото романно писане. "Тераса над Рим" получава Голямата награда на Френската академия за 2000 г., а друг роман - "Скитащи сенки", награда Гонкур през 2002 г. (добре би било да го видим на български). Киняр е съвършеното доказателство на мисълта, че съвременната литература се пише в пресечната точка на талант и култура, на знание и прозрение.
Неслучайно използвах термина "романно писане", на който държа. Неотдавна, в един разговор за българския роман през последните две години, публикуван по-късно по страниците на в. "Култура", опита да се наложи мнението, че това е жанр "вродено" традиционалистичен, а западните култури го поддържат и награждават именно в този му вид - монолитен разказ-свят с всички формални белези на повествователното единство. "Тераса над Рим" никак не е голям, "чистият" текст в него може би няма дори 50 страници. Той е целенасочено сегментиран, отделните части не се "захващат" в последователността на наративната логика, те се наслагват една към друга в много по-широко пространство с асоциативен характер и символично внушение. "Когато пиша, търся последователността на сцени без връзка, за да не тълкувам вместо читателите", казва Киняр. Тази "последователност без връзка" поражда един особен ефект с онирично въздействие: като съновидение, в което се наслагват един след друг образи и "връзката" е именно в тяхната напластена художествена последователност, а не някаква предпоставена от интригата логика на сюжетното действие.
Героят на книгата, Мом Гравьора, живее през ХVII век. Във "външния" план на битовото му съществуване се случва само едно събитие: ревнивият годеник на неговата любовница залива лицето му със сярна киселина. Това събитие е достатъчно, за да преобърне света, в който живее Мом. "Външното" започва да се случва навътре; обезобразеното лице го отделя от другите хора, от своето външно - като го свързва мистично със своето вътрешно - себе си. Лицето "без кожа" става метафора на човешкото, откъснато от традиционните форми на социален живот. В света на незащитеното вече тяло-душа събитията придобиват друга логика, друга последователност, друга значимост.
Животът-без-кожа е като сън, в който времето и пространството изгубват умението да определят човешкото съществуване; събитията се повтарят в кръга на едно (частно) митологично безвремие; всички срещнати хора са сенки на изгубения Човек; животът най-сетне се слива със смъртта отвъд напрежението на емоционалните състояния. Въпреки че е силно и съзнателно фрагментиран, романът на Паскал Киняр трябва да се чете на един дъх (може би затова е толкова кратък). Той е като сън на културната памет; надчовешка хармония, която се ражда въпреки невъзможността на всеки отделен човек да напусне "фрагмента" на собствената си дисхармония, на собственото си битие.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Паскал Киняр.
Тераса над Рим
.
Превод от френски Светла Лекарска.
Издателство Леге Артис.
С., 2002.