За свещеното право на критическо мнение
и неговата употреба

На 29 януари т. г. вестник "Труд" публикува критически отзив на Александър Донев за българския телевизионен филм "Търси се екстрасенс", гарниран с редакционна справка колко пари са похарчени за направата му и какви хонорари са получили създателите му. Парите - никакви, в сравнение с каквито и да било стандарти на филмопроизводството по света, но цифри и с най-малко нули отзад, публикувани в най-четен вестник, в страна с няколкомилионна армия от социално слаби, винаги ще свършат работа на когото трябва.
Ден след това, на 30 януари, колонка на Антон Стефанов в седмичния "Труд" поднесе на същите читатели, за същия филм, баш "критическа" аргументация: "филмова помия", "шамар на горкия зрител", "наказание за клетия зрител", "жалки бездарници" и т. н., все в този дух до риторичния въпрос "Защо да им се дават пари тогава?", и до окончателната присъда: "По-добре да не се прави нито един филм, отколкото такива помии като "Търси се екстрасенс"."
Паралелно го отнася и БНТ, програмният съвет на която преди време взема решение филмът да не се излъчва, тъй като резултатът е "лош". В крайна сметка "Търси се екстрасенс" се показа по Канал 1, след като на Варненския фестивал, както отбелязва и Александър Донев, филмът "намери неочаквано мощна подкрепа и дори се сдоби с една от изникналите в последния момент многобройни награди".
Бях на този фестивал - първият от десетилетие насам, който показа, че българското кино е живо и жилаво благодарение и на възкресеното филмопроизводство в БНТ, въпреки всички опити да бъде убито (вж. статията на Радослав Спасов в бр. 4 от 2003 на "Култура"). С хъс търси новите си теми, форми, жанрове, стилове. Черпи от традициите си и експериментира. Диалогизира. Замислило се е за публиката. Вписва се в днешното битие на националната ни култура.
Там филмът на Михаил Мелтев "Търси се екстрасенс", решен като пародийна бурлеска, изтръгна бурен смях и у зрители, и у ценители. Свежото хрумване и творческият кураж да се вкара на комедийни жанрови релси разиграващият се на територията на държавата ни черен екшън, ако не друго, поне са с терапевтичен ефект за киното ни, а и, дай боже, за татковината ни. Защото създателите на бурлеската са успели да я забъркат от най-емблематични герои, ситуации, приятелски кръгове, политически гафове, митове, факти, обсесии именно на новото ни драматично-"демократично" битие. Както и майтапчийски да детронират добре разпознаваемите на екрана и прекалено стресовите (не без помощта на медиите) "елементи" на новия ни живот - за радост на зрителските души. Затова и залата във Варна толкова отзивчиво реагира.
Жанрът обаче е костелив орех, банално казано. Арт-ценителите са склонни да снизхождат до него само в случай на оказал се под ръка гений като автор. По-простосмъртните се оставят на благоволението на тълпата (ако не трябва нещо да й се внуши - виж началото). Да не говорим, че вече от десетилетие професионалната ни филмова критика, с много редки изключения, е персона нон грата на страниците на ежедневната ни преса (аргумент, също препращащ към статията на Радослав Спасов), и толкова по-смущаващо е, че свещеното право на критическо мнение се уважава само при някаква, неизвестно каква необходимост.
Да, "Търси се екстрасенс" не е шедьовър. Създателите не са успели да се справят особено с телевизионния формат (на голям екран филмът се възприема по-добре), който оголва пробойни в изграждането на единно цяло от вицовите ситуации, в ритъма на разказа и монтажните фрази, в диалога. Както и с онази тайна на голямото комедийно изкуство, позволяваща на смеха да се отприщва и в самота, а не само в кинозалите, където по принцип е колективно заразителен.
Но колко са шедьоврите сред филмите в кината и по телевизионните канали? Колко вещи критически текстове за широката публика оглеждат чуждестранния филмов поток, придружени от "финансови справки" в името на интересите на данъкоплатеца? И с каква по-точно цел се внушава на широката общественост колко несъстоятелно е българското кино точно когато тече дебатът за Закон за киното, за неговата философия и принципи за финансиране? В интерес на кого?

Искра Димитрова