Иран празнува 24-годишнината от своята Ислямска революция без революционен патос и политически лозунги. Вместо тях той се представя с произведения на традиционното си изкуство и занаяти, дело на стари и съвременни майстори. Изложбата, с която бе отбелязан националния празник на Иран, беше организирана от културното представителство на страната в София и се състоя във фоайето на Народната библиотека. За съжаление експонатите останаха само една седмица - от 5 до 12 февруари. Тя напомняше правените и преди изложби от културното представителство - пъстра сбирка от килими, музикални инструменти, картини, книги, медни и позлатени съдове, целите в орнаменти, писалищни инструменти и кутии, украсени с типичната и за арабския свят мoзайка от геометрични фигури, направени от забити една до друга разноцветни клечки, полирани отгоре.
Фоайето на библиотеката не може да побере кой знае колко експонати, но от тях лъхаше източно изобилие и разнообразие. В изображенията се срещаха както характерните - също за Изтока - калиграфски шрифтове, които сами по себе си имат стойността на рисунка, така и репродукции на персийски килими (които нямаше как да бъдат изложени). Преобладаваха обаче картините на съвременни художници, направени по приказни сюжети или пресъздаващи пищна природа с фантастични растения и животни. За Иран тази миниатюрна живопис е традиция в изобразителното изкуство и датира от времето, когато са започнали да записват на книга персийската поезия. Тази традиция се поддържа и днес. И сякаш като доказателство, че страната е влязла в представите на Европа именно с разточителното въображение на разказвачите и художниците си, насред залата беше изложена голяма книга с приказки, преведени на английски, френски и немски. На отворената страница се четеше за страшния кошмар на един принц, подучен от Сатаната да убие баща си. След убийството той се превръща в тиранин, а от плешките на гърба му изскачат две змии, които всеки ден трябвало да се хранят с човешки мозък. И така нататък - приказката продължаваше на неотгърнатата страница, а посетителите вдигаха поглед към всички красиви цветя и жар-птици наоколо и неволно си даваха сметка за двойствеността на всичко, което ни заобикаля.

Ирина Илиева