Поуките от една "малка" изложба


Киро Мавров е добре познат като рисувач и илюстратор, а освен това и като майстор в още други области на приложната графика. Винаги съм имал впечатлението за неизчерпаема творческа инвенция, вложена във всичко, правено от него в споменатите области на функционалните изкуства. Бях възхитен от неговите илюстрации към едно букварче (изд. "Просвета"), заради новата изразителност в тях - повишена, но разбираема за непокварения усет на децата. Естествено, това е подкрепено от безупречно рисунъчно умение, което позволява на автора да постига замисъла си в сто процента. Затова ми беше особено любопитно, какво може художникът да направи извън рамите на изпълняваните поръчки, при които параметрите трябва задължително да се спазват. Отговор на това дава неговата изложба в СГХГ, озаглавена знаменателно "рисункимеханизмиживопис".
Механизмите са всъщност кинетики (мобили), конструирани с помощта на дългогодишния съмишленик и приятел - конструктора Емил Лазаров. Те се свързват със старата традиция, идваща още от редимейда и стигаща до Ив Тингели (не случайно Про Хелвеция подкрепя тази изложба). Следват две големи живописни пана, други по-малки живописни картини, акварели и цветни рисунки с плакатен формат - общо трийсетина творби. Те са разположени свободно и не непретенциозно в пространството на салона, което няма нищо общо с някогашното понятие "Храм на изкуството".
Самият смисъл на изложбата е доста небанален. Художникът единствено иска да сподели със зрителя своите мисли и чувства. Явно е, че той ни кани на непринуден диалог, без изобщо да се е замислял за комерсиалната страна на нещата. Тези творби не се продават. Авторът не разчита на покупки и дори някои са взети тук от собствениците им, на които преди това са били подарени. Тази непретенциозност, липсата на натягане, е първата предпоставка зрителят да бъде очарован. Втората е непосредствеността на възприемането на всички експонати. Че механизмите са интригуващи - в това няма съмнение. Но по-нататък: не може да не правят впечатление изумително точните пъргави линии, с които тук-таме художникът включва някои, общо взето, банални сюжети - дори такива, които привличат вниманието на рисуващите деца - мотоциклет и дърво, например, или прастария символичен мотив на стълбата.
После: оказва се, че тези недългосрочни живописни занимания много бързо са извели художника на висотата да си служи със специфичните средства на живописния език. Той прави с лекота всякакви преходи, умело композира цвета в творбите и няма никакви проблеми с техниките на акварела или маслените бои. При това той никъде не изпада в самоцелност, не признава ефекти, не търси илюзорни моменти на харесване, а е максимално пестелив.
Прави впечатление още едно нещо - овладяването на форматите. То е безупречно - както в двете големи пана, така и в "плакатните" 100/70.
Ето така се постига голямото естетическо напрежение между минимализма на израза и монументалността на заложените творчески идеи. Зад деликатността на колорита и дискретността на линиите се крие огромна сила, силата на мисълта и на чувството. Имам впечатление, че Киро Мавров, избирайки сравнително традиционен начин на изказ, преминава покрай концептуализма, за да придобие по-голяма мисловна скорост от неговото гравитационно поле и действително стига до неочаквани резултати, нещо, което няма аналог в панорамата на нашето изобразително изкуство през последните години. В този смисъл възприемам лично неговата изложба като известен тип демистификация, разбира се, за собствена сметка и употреба, по отношение на прекомерните естетизации, с които ни затрупват повечето от новите ни живописци и това е поука. Но всъщност такъв верен на себе си художник няма нужда от никакви полемики, а камо ли да търси някаква "ниша" за своята завладяваща оригиналност.

Димитър Г. Димитров