Зимните вечери Проф. Иван Спасов
Достойни за възхищение са последователността и енергичността, с които Пазарджик години наред отстоява мястото на Зимните музикални вечери. В този стремеж организаторите не изхождат от местни амбиции за осъществяване на поредното мероприятие, а от виждането, че фестивалът изявява свое духовно пространство, което далеч надхвърля делничното. Безспорно основен принос за съграждането на това духовно пространство има личността на Иван Спасов - създателят не само на Зимните вечери, но и на Пазарджишкия симфоничен оркестър. Замисълът на маестро Спасов бе фестивалът да приобщава към високите музикални стойности, да привлича изтъкнати изпълнители, да въвежда в съвременната музика, като интегрира в себе си и други изкуства. Осъществяването на този фестивал, продължено в последните години от проф. Василка Спасова, вече близо три десетилетия следва ясно установена концепция - в рамките на малък отрязък от време (четири дни) да представи и симфонични, и кантатно-ораториални, и камерни творби, и фолклор, джаз или електронна музика, съчетани с изложби и с други допълнителни прояви. А също и да създаде своя публика - ангажирана, отзивчива, вярна на обичаните от нея музиканти - нещо, което отдавна е реалност.
Двайсет и осмите Зимни вечери не направиха изключение от познатата програмна схема, обогатена от няколко години с творчески портрети на Иван Спасов. Фестивалът, който след смъртта му носи неговото име, ревностно пропагандира творчеството на един от най-големите ни съвременни автори - факт, който сам по себе си заслужава адмирации. В първата вечер на това издание (30 януари), след неизменната "емблема" на фестивала - Българска рапсодия Вардар на Панчо Владигеров, чухме Концерта за пиано (1976) от Иван Спасов във впечатляващото изпълнение на младия и многообещаващ музикант Людмил Райчев, пианист и композитор (ученик на Иван Спасов), живеещ във Франция, в съпровод на Пазарджишкия оркестър под диригентството на Пламен Първанов. Втората част на програмата беше акапелна - прозвуча, дълбоко осмислена и с много съпричастие, Света българска литургия (1992), поднесена от трайно привързания към музиката на Иван Спасов Софийски камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент Теодора Павлович.
Впрочем това е още една отличителна черта на Зимните вечери - те обединяват в творчески кръг последователи на композитора, негови съмишленици и приятели, очертавайки по неповторим начин духовното пространство на фестивала. В този смисъл в това издание много естествено се вписаха изложбата на Йоан Левиев (открита на 30 януари във фоайето на концертната зала) и рециталът на Милчо Левиев (1 февруари), чиято първа композиция, имаща за отправна точка началото на Клавирния концерт на Спасов, бе и израз на почит към неговото дело.
Традиционно разделената на две камерна вечер (31 януари) ни срещна в първата си част с младата бразилска певица Жули Касия Кавалканте (песни от Франц Шуберт, Франсис Пуленк, Клаудио Санторо, Иван Спасов, Мануел де Файа), а във втората - с клавирно трио, съставено от изтъкнатите наши инструменталисти Георги Спасов (флейта), Георгита Бояджиева - Николова (виолончело) и Стела Димитрова - Майсторова (пиано). Те изпълниха творби от Вила Лобос и Вебер. Специално ще отбележа участието на бразилското сопрано не само заради отличното творческо единомислие с Людмил Райчев, изявил се тук като чудесен акомпанятор, но и заради одухотворено интерпретирания на Триптих от Иван Спасов по стихове на Весна Парун.
Програмата на последния концерт (2 февруари) предложи различен тип преживявания. След виртуозно изсвирения Втори цигулков концерт на Паганини от Марио Хосен, Австрия (още един млад българин, правещ кариера в чужбина), чухме Магнификата на Й. С. Бах - музика, която смислово е много близка до посланията на късния Спасов.
Магнификатът в съзвучие с Литургията оформиха и рамката на фестивата в духа на musica sacra, извеждайки я като основна линия в тазгодишното му издание.

Юлиан Куюмджиев