Казусът Етъра
Може ли да има институция, чийто собственик да е едно министерство, неин ползвател да е друго министерство, а за административното й управление да отговаря общината на града? По нашите закони може. В случая с етнографския комплекс "Етъра" в Габрово това положение продължава повече от две години и половина.
При това "Етъра" не е уникален само по абсурдността на юридическия си статут. "Етъра" е и единственият музей у нас, който може да се издържа от собствени приходи. Културен институт, който може да се самоиздържа, е сам по себе си чудо в света на икономиката. Защо тогава "Етъра", който е изпълнил това невъзможно за останалите културни институти искане на безогледния ни преход към капитализъм, не получава онази стабилност, която би трябвало да му осигуряват парите? Защо се води дело за собствеността му, след като и двете страни по делото декларират, че не искат и със стотинка да ощетят музея и че са готови да делегират на управата му правото да се разпорежда с финансовите му средства? Защо се оказва толкова сложно постигнатото икономическо равновесие да бъде подкрепено с гарантиращия го правен статут? Не можем да дадем отговор. Можем да повторим само, че правната ни система го позволява. Но факт е, че с персонална вина и отговорност не може да бъде натоварен никой.
Тук само излагаме мненията на двете страни. Те не са съвсем равностойни по обем, но се постарахме да ги запазим максимално автентични, въпреки повторенията и противоречията между тях. Съхраняваме автентичността не само заради достоверността на информацията, но и защото в тази ситуация дори юрисконсулти се затрудняваха да дават ясни и подредени отговори.


"Етъра" като етнографски парк е създаден през 1967 г. с постановление на Окръжния и на Градския народен съвет и по идея на габровеца Лазар Донков. Строен е, разбира се, с държавни средства. Тогава "общинска собственост" още не е имало. Такава се появява след влизането в сила на Закона за общинската собственост в началото на прехода ни. Тогава, по искане на общината, за музея се съставя акт за публично-общинска собственост. Според главния юрисконсулт на общината Елена Конова и според финансистката Христина Александрова общината е субсидирала музея до 2001 г., докато той се стабилизира и мине на пълна самоиздръжка. Пак според тях средства от музея за нуждите на общината не са взимани, а ако е имало положителен остатък в края на годината, той се е връщал на музея още на първия работен ден от следващата година. (В скоби отбелязвaме, че към музея има и хотел със също толкова неясен статут. Според кмета на Габрово хотелът е общински. Според общинските служители хотелът се поддържа от продадените билети на музея и неговите служители са служители на музея.) От 4 април 2000 г. теренът на "Етъра" и построените върху него 47 обекта стават публична държавна собственост, съгласно акт No 101 на областния управител на област Габрово. Сега общината иска да си възвърне собствеността и е завела дело срещу държавата. На това дело държавата се представя от сегашния собственик - Министерството на регионалното развитие и благоустройство. С обществеността обаче, посредством журналистите, контактува Министерство на културата (МК).

Аргументите на Министерство на културата

На изнесената в него миналата седмица пресконференция се очерта следната картина. МК настоява "Етъра" да придобие статут на държавен културен институт с национално значение. Основанието е публично-държавната собственост върху терена и постройките. Така е по Закона за закрила и развитие на културата: Държавните културни институти се създават с държавна собственост, общинските - с общинска. Следователно, логично е комплексът и административно да има статут на държавен, за което - ако не се смята заведеното от общината дело - законови пречки няма.
Пресконференцията се превърна в своеобразен дебат, на който обаче не присъстваха представители на габровската община. Някои от аргументите им прозираха във въпросите на журналистите. Например това, че МК ще събере наемите от работилниците със задна дата (от 2000 г., откогато е актът за държавна собственост върху тях) и ще използва тези наеми за свои цели, а не за подобрения в комплекса. От МК отговориха, че наистина имат право върху наемите със задна дата, но че това няма да бъде в ущърб на "Етъра". Напротив, "МК ще прехвърли правата по управление на имота на държавния културен институт с национално значение, при което всички приходи от дейността му ще постъпват директно в него". МК гарантира, че ще запази досегашния щат на персонала и че към собствените си приходи музеят ще прибави и средства от бюджета на министерството. Едно от последствията е, че това ще увеличи средната работна заплата на заетите в комплекса. Освен това музеят "ще получава допълнителни средства по международни и национални културни програми и проекти". МК има стратегия за развитието на "Етъра", който е единственият музей на открито у нас, член на Асоциацията на европейските музеи под открито небе и на Международната организация на музеите към ЮНЕСКО - ИКОМ. Част от тази стратегия е завишаването на изискванията към майсторите и строгото спазване на традиционните технологии в занаятите; създаването на научна група; реставрация и ежегодна поддръжка на водно-техническите съоръжения; осигуряване на квалификацията на музейните работници и пр. (Изброените гаранции са само част от онова, с което министърът на културата Божидар Абрашев се ангажира посредством писмото си (No 08-00-12/23.01.2003 г.), адресирано до председателя на общинския съвет в Габрово)
Според проучванията на МК Габровската община не е направила нищо за развитието на музейния комплекс ("в момента 4 от 14 работилници са затворени"), нито пък е влагала финансови средства в него. Освен това, тъй като музеят е под нейна администрация, тя може да се намесва в дейността му. За тази намеса отзивите не бяха ласкави. Г-жа Керемидчиева, дългогодишен майстор-грънчар в "Етъра" и ученичка на Лазар Донков (основателя на комплекса), разказа как заради съдебните процедури през 1992 г. и отдаването под наем на работилниците от страна на общината, потокът от туристи е намалял драстично от 300-400 хил. на 50 хил. Това е продължило дълго и музеят е успял да си възвърне броя на туристите едва през последните 1-2 години. "Не е наша вината, че демонстрациите на занаятите не са такива, каквито бяха преди 1992 г. Сега ние сме само наематели.", заяви г-жа Керемидчиева. Тя заяви още, че неприятности с габровската администрация е имал и самият Лазар Донков, което било описано в спомените му; и че ако в сегашното оспорване на собствеността от страна на общината "има икономически интереси, те не са нито на работещите в комплекса, нито на майсторите". Един арендатор от комплекса описа - също с примери - колко лош стопанин е общината: как по Нова година е сменила персонала в барчето на хотела, след което завалели оплаквания от туристите, отишли да прекарат празниците там; как през август под предлог, че точно в момента трябва да се монтират водомери, е спирала водата на чаршията; как в момента хотелът и заведенията на работят, защото наближават поредните конкурси; и че излъченият сутринта (на 28.01.) документален филм по Канал 1 манипулативно се стреми да докаже, че "Етъра" не работи. Така мисли арендаторът. От пресцентъра на МК пък смятат, че общината само утежнява ситуацията и ако не изтегли иска си, делото би могло да се проточи с години и това напълно да разстрои дейността на музея.

Аргументите на габровската община

Въз основа на чутото в МК зададохме на кмета на Габрово арх. Иван Николов следните въпроси.
- Защо общината настоява да си възвърне собствеността върху "Етъра"?
- Нямаме нито финансова, нито управленска изгода "Етъра" да е под управление на община Габрово. Това са само допълнителни ангажименти. Но "Етъра" е емблематичен институт на територията на общината. Идеята за него е габровска, създаването му е габровско. Не само Лазар Донков, но и голяма група габровци са участвали с ентусиазма и личния си труд, с личните си финанси. Това е първият музей на открито. Габровци много милеят за него. Те не могат да си представят, че "Етъра" ще бъде под шапката на някой друг; че някой друг ще го командва, и то от 250 км.
- Към общината се отправят обвинения за недобро стопанисване. Например за непрекъснато обявяване на конкурси за смяна на персонала в хотела и заведенията, част от които в момента не работят заради неустановения си статут.
- Точно така е. Но вината не е в общината. По предишният областен управител деактува "Етъра" от общинска в държавна собственост, без да ни уведоми. Разбрахме го след 5-6 месеца. Избухна скандал. На работилниците беше изтекъл договорът и трябваше да се обяви конкурс за нов договор. Оказа се, че общината няма право да прави този конкурс (както например за ножарската работилница). Юристката на МК беше много права, когато в едно телевизионно предаване каза, че след като имотът е държавен, и средствата от наемите трябва да влязат в държавата. Но държавата няма право да ги върне, както ние ги връщахме на музея. Доказано е, че в Министерството може да функционират добре онези структури, които нямат стопанска дейност. Не може стопанска дейност да се контролира отдалече.
Още веднъж казвам, не е в интерес на ръководството на града да поеме още една структура. Но няма как да погледнем в очите габровци, ако не се борим музеят да си остане към Габрово.
- Но майсторите се оплакаха, че през '92 г., т.е. още преди тези недоразумения със собствеността, общината е направила конкурс за работилниците и това впоследствие е предизвикало срив в туристическия поток, което продължило с години. Обвиненията са отново към общината.
- Тогава не съм бил председател на общинския съвет, но бях кандидат за директор на "Етъра". Идеята беше майсторите да не са на заплата - защото не можеха да им се осигурят кой знае какви заплати - а да станат производители и да продават продукцията си. Като с конкурс, не с търг, наемат различните магазини. В икономическите разработки почти на всички кандидати за директори имаше такъв вариант. Тогава бях говорил с майсторите и те се съгласиха, че това е по-изгодното за тях. Лошото е, че конкурсът за директор беше опорочен. Две трети от членовете на комисията подписаха с особено мнение. Разиграха се някои не много чисти работи. По-късно човекът, който беше назначен, влезе в конфликт с общината. После, без конкурс, започна работа друг директор. След последните избори той се почувства несигурен (защото няма статут на постоянно заемащ длъжността) и може би тогава е поета инициативата "Етъра" да стане държавен.
- От Министерството припомниха, че конкурсът за нов директор се бави подозрително дълго. Защо?
- Няма кой да го проведе. Ако го проведе общината, ще влезе в противоречие с Министерството.
- В писмото на министър Абрашев до вас се твърди, че ако "Етъра" стане културен институт с национално значение, това и финансово би било по-добре за работещите в него. Защото освен собствените средства, които музеят ще има право да управлява, той ще получава и подкрепа от бюджета на Министерството, както и средства по международни проекти. Т.е. зад музея ще застане една по-мощна организация и това би трябвало да е в негова полза.
- Стига да е така. Нали знаете, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Изразявам абсолютно съмнение в тези намерения. На среща с министър Абрашев ни се каза, че ако общинският съвет се съгласи с искането "Етъра" да е на стопанско управление от Министерство на културата, защото сега той е към Министерство на регионалното развитие, веднага ще се намери бюджет за него. Е как, след като държавният бюджет вече беше приет и там няма предвидени средства за "Етъра". А само няколко месеца преди това специалисти на Министерството на културата твърдяха, че той не можел да бъде културен институт с национално значение, защото отразявал само ограничен етнографски район.
- Освен обещанието за повече финанси, в писмото на министър Абрашев има почти цяла стратегия за развитието на музея.
- Къде я видяхте тази стратегия? Създаването на научна група е една от старите мечти, още от основаването на "Етъра". Имаше и идея заедно с Министерство на образованието там да се създаде занаятчийско училище, защото някои занаяти, които са се предавали от баща на син, сега вече се забравят. А те не могат да се предадат по книга.
- Искате да кажете, че министерството е използвало стари идеи като аргумент?
- Да. Тези идеи не са били осъществени при никакви ситуации. Защото "Етъра" е бил и държавен, и общински, и пак държавен, и пак общински през годините от '92 досега.
- Вие искате "Етъра" да бъде публична общинска собственост. Сега е публична държавна. По закон публичната общинска собственост може да се трансформира в частна общинска с акт на общината. Публичната държавна може да стане частна държавна само с акт на Министерския съвет. Първият вариант - с решение на общината - изглежда по-лесен. А оттам е открит и пътят за приватизация - което значи разбиване на музея. Какво мислите за подобно развитие?
- Процедурата по смяната на собствеността е много сложна.
- Но все пак се решава във вашата община.
- Да, но решението не би се взело отведнъж. И второ, в общинския съвет, поне в трите мандата, в които съм бил, преобладаващо мнозинство от някаква партия или групировка никога не е имало. От 37 общински съветници няма повече от 15, които да са от една група. Следователно никога не би могло да се вземе решение с квалифицирано мнозинство. Единственото "апетитно" нещо от целия комплекс е хотелът с ресторанта към него. Но имайте предвид, че хотелът и сега е общинска собственост. А между другото има габровци, чиито имоти влизат в терена на музея. Някои са обезщетени, други даже са ги подарили.
- Значи те биха могли да имат реституционни претенции.
- При нас се получават предупреждения, че ако "Етъра" остане държавна собственост, те ще си поискат земите.
Става дума за някои прилежащи земи, които сега не са заети с експозицията, но за които има идеи за доразвиване на музея. А иначе, ако е общинска, няма да го направят. Категорично казват: Ние сме габровци. Досега ако е трябвало да направим нещо, щяхме да сме го направили.
- От това дело, което може да се проточи, няма ли да пострада музеят?
- Определено. Засега само на ножарската работилница е изтекъл срокът на договора. Но в близките месеци ще изтекат договорите и на други. А конкурси не могат да се насрочат. Парите от наемите отиват в Министерството, а то няма възможност да ги върне, даже и да иска. То трябва да ги вземе, иначе ревизорите биха му потърсили сметка, но не може да ги върне на музея, защото той не е под тяхно управление.

Накрая се обърнахме и към изпълняващия длъжността директор на музея Валентин Динчев. Той каза, че "от една година поддържа становището "Етъра" да си остане публична държавна собственост, но да се даде за управление и стопанисване на община Габрово". Което, както се разбра, е невъзможно и само връща нещата в изходната им точка.

Ирина Илиева