Дирижира Георги Патриков

Всеки петък Оркестърът на Държавната музикална академия изнася безплатни концерти в академията. По принцип той е партньор на студенти-диригенти и студенти-инструменталисти и певци; това е част от учебния процес в академията. Концертите често минават без никаква разгласа - както се казва - ни афиш, ни дявол; разчита се на знанието, че в петък в академията ще има нещо. Така беше и миналия петък, когато гост-диригент на оркестъра бе Георги Патриков (ученик на проф. Васил Казанджиев до пенсионирането му - защото Казанджиев е пенсиониран - и на доц. Пламен Джуров след това). Но стара истина е, че талантливият човек създава около себе си някаква аура, хайде да го кажем "информационно пространство". За него някак естествено започва да се говори, да се споменава нещо - може между другото, може нарочно. Така и аз се озовах "по сигнал" на концерта в академията. Концерт с абсолютно традиционна за започващ диригент или завършващ студент "тежкоартилерийска" програма: цигулковият концерт на Брамс и "Ероика" на Бетховен.
На фона на все по-сивичкото диригентско множество от кандидати за генералмузикдиректори понастоящем, всяка нова фигура е интересна. Особено когато се види, че тук става дума наистина за диригент, а не за суетник, който изпълнява схеми пред какво ли не виделия оркестър. Струва ми се, че при Патриков потребността да прави музика именно по този начин е естествена, органична. Той е много добър музикант, с ясна представа какъв звук иска да получи в определения момент, какви качества на "материята" го привличат. Има и всички физически данни да внушава и на оркестъра, и на слушателя. Стои добре на пулта и ще стои още по-добре, когато развие в още по-голяма степен мануалната си техника - и най-вече така трудно и рядко използваната самостоятелно от българския диригент лява ръка, която според азбуката на дирижирането е определена да показва динамика, фраза, израз, емоция, състояние. Разбира се, всичко това идва с годините и с практиката, но на него му се обръща внимание в началото. И то се учи. Не може да се научи способността за контакт с оркестъра, да се внушава на публиката; не се учи логическото мислене и чуването в процеса на работа, както и рефлексът и предразполагането на музикантите отсреща. Това са все качества, които се наблюдават у младия диригент и мога само да се надявам, че той ще ги обогати с многото работа, която се изисква от обреклите се на този "славен занаят".
Концертът започна с цигулковата творба на Брамс в изпълнение на четвъртокурсничката Милена Русанова (студентка на проф. Елисавета Казакова), която се стремеше да бъде съвсем стриктна по отношение на всеки детайл в концерта и независимо от чудесните си качества - много добра техника и звукоизвличане - потъна в подробностите и се лиши от удоволствието да усети мащаба на творбата, полета, който тя осигурява на своя интерпретатор. Малко тежка бе първата част и от страна на диригента, нещо, което после се преодоля в развитието на концерта.
"Ероика" очевидно е била някаква мечта за Патриков - той представи тълкуване, в което засега най-радващо е спазването на пропорциите, устойчивостта в основните параметри на композицията, чието въздействие вървеше във възходяща линия, за да стигне до чудесното, освободено и вдъхновяващо дори развитие на вариациите в последната част. Възможността за съмузициране активизира и оркестъра - веднага се усеща как оркестрантът се задвижва и засвирва. Като изключим постоянните недоразумения по отношение на тихата динамика в медните, съставът реагираше адекватно и с, бих я нарекла, колегиална солидарност.
Не зная какво е замислил оттук-нататък младият диригент, но ще търся с интерес неговите концерти. И се надявам искрено, че в листата на добрите български диригенти един ден ще се прибави и името Георги Патриков.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо