Какво изпадна от видрицата

Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица... И затова моето описание нарекох "Видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкови, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници и прочее..., 12 юлий 1894, с. Арабаджиево, поп Минчо Кънчев (изд. Български писател, 1983)

В програмно-рекламната стратегия на "НЕТ" от самото начало преобладават крайната разнородност и емоционалното излишество. Почти несбъднатото намерение за социално радио с уклон към хората в неравнопоставено положение всъщност роди гъмжащ хаос от настървени политически и икономически анализатори, лирично-патетични коментатори, картоманти, психолози, разголени репортерки, фантоми (щото нали Стефан Рядков уж щеше да води предаване, но от месеци все го няма... а сега чакаме от далечна Русия "НЕТ" да доведе тероризирания спектакъл "Норд-Ост"), хайдути, физкултурници, воеводи (Иван Гарелов), артисала гозбица (едночасова "скрита камера"), даскали, ученици, дангули и прочее. Резултатът е, че "НЕТ" понастоящем е радиото с най-човешко лице в софийския ефир. Но повече защото да се греши е човешко, отколкото заради положени усилия за човечност.
Типичното за цялото това клокочене от сложни интенции, прости действия, претенция и обикновена баналност е, че с "НЕТ" навик не можеш да си създадеш (много пъти нещата съвсем не се чуват, когато ги очакваш, нито с когото са започнали, нито каквито са заявили, че ще бъдат). Куп наистина добри моменти се губят на фона на огромни блокове с размито съдържание и съмнителна естетическа стойност. Неслучайно най-любопитни са кратките предавания от типа на разследващото "Сериал" (11-12 часа в делник), здравното "Без рецепта" или дори рибарското "По заповед на щуката" (последните две - от следобедната линия 14-15 часа). Затова - ако, разбира се, не става отново въпрос за кьорфишек - е особено тъжно, че от програмата отпада предаването за животни "Пръстенът на цар Соломон" (9-10 часа, събота).
"Пръстенът", рожба на много младата и разпалена Стела Райчева, ласкаво-нападателна като майка си, Виза Недялкова, и охотно драматизираща и най-баналните дадености (май пак като нея), е нахъсено и чисто предаване. Може би понякога наивно, но добронамерено и, както му приляга, жизнено. Освен заради неповторимото очарование в това да чувам как водещата открива очевидни истини за света с характерния за възрастта си ентусиазъм, се заслушах в "Пръстена" по още две причини: заради информативната му наситеност и заради искреното му, подплатено със знания и можене, съчувствие към всичко живо. Това беше единственото радиопредаване, което подробно обсъди трагичния инцидент с петролното петно от "Престиж" (окачествен от западните медии като "испанския Чернобил"). Това беше и предаването, което преследва и "разлая кучетата" около абсурдната общинска фирма "Зоомилосърдие". Тъкмо се заинтригувахме и привързахме, защо точно то да изпадне от видрицата?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато