За жените и канона

Новата теоретична книга на Миглена Николчина "Родена от главата" излиза в обновената поредица "Verba magistri" на издателство "Сема РШ" - едно издателство, което вече се превърна в сериозен конкурент на УИ "Св. Климент Охридски", поне що се отнася до излизащото в областта на българската хуманитаристика.
"Родена от главата" е може би най-дълго писаната книга на Миглена Николчина - част от текстовете в нея са публикувани в сборници, в списания, като предговори към издания. Макар че по-точно би било да кажа, че това е най-дълго мислената книга на Миглена Николчина, защото въпреки разностранните си занимания в последното десетилетие, въпреки най-различните неща, които написа - предстоящата да излезе и на английски и преведена вече в други страни книга "Смисъл и майцеубийство", скандалната стихосбирка "Кратки разкази за любовта и писането", изследването върху семинарите на 80-те и т.н., и т.н., Николчина се завръщаше към разказа за българските пишещи жени и случването на българската традиция, завръщаше се към историите и любовните триъгълници, към митовете, към литературното мислене и образите, които то гради... И може би точно заради това непрекъснато завръщане към нишките на тази книга, тя има някак обобщаващ характер и обема предходните теми на Миглена Николчина. Защото "Родена от главата" продължава сюжета на "Смисъл и майцеубийство" - сюжета за конструирането на женската традиция и връзката майка - дъщеря, продължава и сюжета за ролята, която контекстът има при изграждането на един или друг текст (не е ли и това пък сюжет от текста за семинарите?), казвайки ни, че историята, социалното, политическото трябва да се текстуализират и да се види какво е мястото им в едно или друго писание. И най-сетне, "Родена от главата" продължава традицията на фикционалните текстове на Николчина не само защото отрязъци в книгата (какъвто е текстът "Бяло върху бяло") са си чиста проба фикция, но и защото критическото писане на Николчина е писане със свой сюжет, то е писане, което силно се приближава до характера на самите текстове, които са негов обект, с други думи, то самото има претенцията да е по-малко метатекст и повече текст... Нещо, с което Николчина се вписва в традицията на имената, които най-силно определят критическото й писане - Кръстева, Дерида, Фуко, Агамбен...
И така, "Родена от главата" е книга, която по-скоро ползва теоретични рамки, които само шрихира, защото те са развити в предишни текстове на Николчина и претендира да е по-прагматична, защото иска да онагледява и да показва, да описва ставането на българската женска традиция, да появява всички ония дребни на пръв поглед фактори, които й влияят и които задават спецификата й. Защото ако за западната традиция доходът, собствена стая и образованието са ключовите фактори, за българската традиция такива се оказват семейството, любовта, слуховете, общественото мнение, ролята на пигмалионите... А иначе целта на книгата - както я формулира самата авторка - е "да се проследят стратегиите и контрастратегиите за вместването на женското писане във високите етажи на българската книжовност", за да се докаже, че въпреки отсъствието и до днес на жените от канона, такъв, какъвто го задават образователните практики, все пак женска традиция и в българската литература има. Като цел на книгата е да покаже доколко тя действително е българска, и доколко е просто женска... Неслучайно двете части на книгата - първата, посветена на Елисавета Багряна, Дора Габе и Блага Димитрова, а втората - на сестрите Бронте, Джордж Елиът, Емили Дикинсън и Джийн Рис - се скрепят от общата идея за трудния достъп до канона на пишещата жена по принцип и разработват идеята за пишещата жена като обречена да бъде чужденка и да стои асиметрично в пространството, което уж е и нейно. Или, вече малко по-конкретно, в първата част, която е и основна в книгата Николчина, е описано българското "време на жените", представени са поколенията - с техните най-емблематични представителки - на "митичната женственост" и любовна разточителност, на "мъжките момичета" и на свръхжените, анализирани са основните книги и текстове на Елисавета Багряна, Дора Габе и Блага Димитрова, проиграни са темите за вечността, светостта, потомството, мълчанието, ученето и научаването, паметта, мълчанието, отсъствията, проследена е обсесията от майката, която според Николчина е ключова за българската литература. Докато втората част е по-скоро разказ за жените-емблеми, за имената-текстове, като в същото време е и разказ за успехи и провали, за налагането и забравата.
Накратко, "Родена от главата" е поредната силна книга на Миглена Николчина, вписваща се в традицията на най-доброто, което българското литературознание прави в момента.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Миглена Николчина.
Родена от главата
.
ИК Сема РШ.
С., 2002.