Екранни цигани
Дебат на тема "Образът на ромското малцинство между емоцията и стереотипите" проведе Центърът за култура и дебат "Червената къща" в рамките на цикъла "Българските малцинства" (4 февруари т. г., Евро-български културен център). Преди това бе прожекцията на документалните филми "Аз съм циганин - признавам се за виновен" (сц. Михаил Петров, реж. Антони Дончев, Тосен Рамар) и "Децата на Оркус" (сц. Вася Раева, реж. Милан Огнянов).
Модераторът Деян Кюранов първо даде думата на Васил Чапразов - главен редактор на в. "Дром Дромендар" и сп. "О Рома". Чапразов сравни образа на ромите в световната литература и кино (героите на Виктор Юго, Габриел Гарсия Маркес, Емир Кустурица, Антъни Куин - "образи-мярка за достойнство и свобода") с участниците в "Децата на Оркус": "престъпници, травестит, деца с жълто около устата, които говорят за свирки". Според Чапразов, Вася Раева и Милан Огнянов само "обогатяват всекидневните негативни медийни послания". За разлика от тях, "Аз съм циганин - признавам се за виновен" показва "истината за ромите", а едно от големите му достойнства е, че прибавя към документалните факти и "болка, лично отношение".
Люба Кулезич посъветва Чапразов да се освободи от литературните и филмовите митологии, които съпровождат образа на ромите, тъй като "проблемът не е там, а в трудностите на човешкото съвместно съществуване".
"Уважавам "Децата на Оркус", защото прави опит сериозно и честно да каталогизира различните измерения на трудното съжителство и бедствието на неразбирането", каза Кулезич и добави, че премълчаването на тези проблеми би било равносилно на лицемерие. Тя се отнесе по-критично към "Аз съм циганин - признавам се за виновен", тъй като "се опитва да внуши, че съществува латентно насилие на българите срещу ромите". Вина за това обаче нямал отделният гражданин, а държавните институции, които толерират агресията.
Божидар Манов формулира три аспекта на обсъждания въпрос: неположителният образ на ромите в обществото, пример за който са родителските заплахи от типа "Ако не слушаш, циганката ще дойде да те вземе"; медийният образ на ромите в криминалните хроники, които остават на нивото на фактологичния репортаж и не се задълбочават в проблемите; художествено разработеният образ на ромите, който е по-проникновен и ги представя с дълбока симпатия, разбиране и романтика. Според Манов и двата филма са добронамерени и обществото трябва със "самокритичен разум" да приеме фактите.
Представители на ромското малцинство споделиха, че са обидени от "Децата на Оркус", защото: "показва ромите като маргинална общност"; "прави лоши внушения, подобни на внушенията на расистката преса в България" и че "добронамереността на шамара не намалява болката от него".
Вася Раева поясни, че вниманието й е било насочено към безпризорните ромски деца и тези, за които се грижи държавата, а не към малцинството като цяло. "Ромските интелектуалци са длъжни да отрезвят своите хора, да ги доближат до нормалното битово ниво, защото проблемите не са междуетнически, а се отнасят до една категория хора, които трябва да бъдат променени", каза тя.
Деян Кюранов констатира наличието на две "филмови нормативности" в дебата: "Аз съм циганин - признавам се за виновен" задава нормативността на човешките права, равенството между индивидите и културите, а "Децата на Оркус" предпоставя съществуването на една-единствена цивилизованост, към която всички трябва да се приобщят. Проблемът на втория филм обаче е, че представя въпросите като неразрешими с нормални мерки.
Емил Коен заяви: "Въпреки че самият аз се занимавам с човешки права, има определени случаи, в които безбрежният плурализъм и свободата на изразните средстава са опасни". Пример за точно такъв случай бил "Децата на Оркус", в който проблемът не е в истинността на фактите, а в посланието на авторите. Според него би трябвало да се върви към взаимопроникване между културите, а не към механична интеграция.
Люба Кулезич уточни, че "не става въпрос за култури, а за едно бедстващо население и точно това е в центъра на вниманието на Вася Раева". Според Кулезич, ако един от двата филма проявява склонност към расизъм, то това е "Аз съм циганин - признавам се за виновен", защото "аргументът, че българите са склонни към насилие и фашизъм, е расистки аргумент и никой няма право да отправя подобни обвинения към българското общество".
Накрая девойка пожела да се изповяда и сподели, че преди била привърженичка на "Скинхедс" и лично участвала в побои над роми, но сега намерила истината и призова: "Ако всеки се обърне с личната си вяра към Господ, ще постигнем Реформацията!".

Анахит Хачикян