До г-жа Копринка Червенкова
Вестник Култура

Уважаема госпожо Червенкова,
Чета в бр. 7 за гърчовете ви като редова пацифистка и не ми се иска да вярвам, че това вие сте го писали. Досегашното ми впечатление от публикуваното от вас беше за човек емоционален, но и аналитичен. Тук втората компонента не я намирам. Явно е станала жертва на дълбинните ви емоции. Ако не бяхте главен редактор на този вестник, щеше да ми е безразлично, просто щяхте да сте от петдесетте процента българи, които така виждат нещата. "Култура" обаче е от малкото, които през последното петнадесетилетие допринасят с публикуваното, когато дойдат критични моменти като сегашния, да не изпадаме в паника, а да търсим и анализираме, докато не намерим истината за нещата. От воплите тук ми се струва, че сте отказали да я търсите. Имам чувството, че смятате пацифизма си за застраховка за "правилна позиция" и понеже усещате, че нещо с тази гаранция куца, изпадате в отчаяние. След като публикувате вопъла си, считам се почти задължен да ви помогна. За справяне с гузната съвест.
"Нормалният човек бил лишен от морални основания за избор". Защо смятате, че има между какво да избирате. Та това е елементарен пропаганден капан. Война или мир; Буш или Садам, Америка или Европа, Демокрация или Сатрапия; Ние или Терористите? Няма такива алтернативи. И повтарянето им ежедневно и ежечасно не ги прави по-истини. Става дума само за едно просто нещо. Кой и как ще управлява света през живота на следващите две-три поколения. Става дума за това, че една голяма част от Европа след повече от петдесет години прави плахи опити да се еманципира от Големия брат и от Вечната дружба, но все още не е набрала куража, а й липсва и силата да го каже в прав текст. За това, че никой не го е еня за Саддам и че т. нар. Иракска криза е само едно от стъпалата в засега успешната кампания на САЩ да запазват хегемонното си положение. За това, че разоръжаването и демократизирането на Ирак са кодови слова в един езопов език, който се налага с огромен разход на сила и средства и има за цел да маскира истинския характер на процесите, които някои наричат глобализация, други - сблъсък на цивилизации, трети - преход от индустриалната към информационната ера, а Бжежински фиксира преди десетина години като преход към тититейнмънт-общество. Само дето този език има една-единствена цел: да убеди, доколкото това все още е необходимо, нас, обикновените хора, че се работи за някакви идеали. Е, и вие сте повярвали, че това е алтернативата и че в рамките на тази алтернатива трябва да направите своя избор; и даже имате чувството, че дори на микрониво вече не разполагате с морален избор.
Да, ако изборът беше такъв, какъвто ви се привижда. Но той не е. Защото това, което тече в момента като дебат в целия свят, е типичен случай на дискусия с погрешно поставен въпрос и подмяна на основни понятия. И грешката идва не от глупостта на дискутиращите, а защото за въпрос се представя нещо, което е на практика ултиматум: "Оттук нататък ние и само ние ще поръчваме музиката, такава, каквато на нас ни харесва!". Има един куп обстоятелства, които все още не позволяват на "ние" да си го кажат направо, та все още го "дискутират" и ултиматумът се подменя с фарс на спор и борба на истини и виждания за света. Само у нас май не са разбрали, че се говори на особен език; и бодро и надълго дискутираха колко ще им плащат на доброволците за каузата.
Другата страна също си има хиляда основания да не говори направо. И се получава това, на което сме свидетели повсеместно; това, което и вашият изблик потвърждава. Една голяма част от хората просто се хващат на въдицата, че има две каузи, които си противостоят, следователно трябва да избираме.
Колкото и да са ми симпатични и тези с "антивоенните вопли", и вие с разтерзаната ви съвест, не мога да си затрая и ми се иска да викам. Хайде да започнем да наричаме нещата с истинските им имена, както го направи Арундхати Рой преди година, както го прави Чомски от години. Вие също можете да го направите, ако внимателно прочетете дори само публикуваното в списвания от вас и дълбоко уважаван от мен вестник.
С най-искрени поздрави и уважение,



Александър Т. Богданов

16 февруари 2003, Брауншвайг, Германия