Археология на потиснатостта
Разкопка 1.
Не мога да се отърва от потискащото усещане, че зад вкарването на поредните промени в Закона за радиото и телевизията, точно когато се обсъжда участието на България в бъдещата война с Ирак, се крие нещо повече от евтината хитрост - да се омаловажи и деморализира единият дебат чрез поставянето му в мащаба на другия. Самият факт, че на някой му хрумва да се възползва от войната, за да си решава проблемите с медиите, илюстрира (преходът е музей на такива илюстрации) дневния ред на приоритетите: за политиците позициите във виртуалното са по-важни от тези в реалното пространство. Така че, погледнато само отдалеч, геополитическият мащаб е по-голям от медийния, погледнато отблизо е обратното.

Разкопка 2.
Обърнатата перспектива на медиите и войната ме връща отново към прочутата фотография на Картие-Бресон, където четирима дебели разсъблечени мъже и жени в навечерието на Втората световна война си хапват и пийват край бреговете на река Марна, загледани в бавно течащата вода, без да подозират, че много скоро мъжете ще загиват по фронтовете, а върху жените ще падат бомби. Струва ми се, че стоим точно така загледани в медийните образи, а те дори вече не симулират реалност (по Бодрияр), а се превръщат в наркози, които единствено ни правят беззащитни пред нея. Като пияница, който иска да си запали цигара, а без да усети си запалва брадата.

Разкопка 3. Разликата между образите и реалността, благодарение на CNN, изчезна по време на "Пустинна буря", когато те създадоха представата за добрата, безкръвната война, в която Западът може да решава ценностни проблеми, без да плаща екзистенциална цена. Тъкмо това, според Бодрияр, е четвъртата, последна фаза на образа, тази на симулакрумите. Ударът на 11 септември 2001 година обаче излезе извън нея, защото реалността едновременно изпревари образите и се скри от тях. Само екзистенциална цена - разрушения, кръв, жертви, без ценностен изход, отвеждащ до недвусмислена присъда и конкретен виновник. Ако изключим, разбира се, издирването из Афганистанските планини на медийния призрак Бин Ладен, който в симулативна пародия на симулакрумите се явява единствено като телевизионен образ. Така образът беше принуден да се върне в предишната си трета фаза, когато, пак според Бодрияр, не симулира реалност, а бележи липсващата реалност. Тъкмо в този режим се появи ключовият образ на международния ислямски тероризъм, който трябваше да представи събитията от 11 септември и последвалите ги развития, като обедини ценностно Америка и Европа. Само че този образ беше липсващ образ на липсващата реалност, защото що за тероризъм е това, когато го няма терористът с неговите обявени искания. Гладното за образи съзнание беше склонно да забрави понятието, само и само да може да го използва. Така то не беше нещо повече от още една кофа мътна вода от река Марна.

Разкопка 4.
Ако излеем кофата, ако изплуваме от иконографията на международния тероризъм, може би няма лесно да получим отговори, но ще трябва да сменим въпросите. Може би въпросът - кога ще започне войната, ще отпадне, защото ще се окаже, че тя е започнала отдавна - на 11 септември 2001 година като "война на разлома". Може би някой настървено е чел, вероятно в американски университет, Хънтингтън и от името на Ислямския Изток е обявил "сблъсъка между цивилизациите". Може би Християнският Запад, с наше или без наше участие, дори и да не нанесе удар върху Ирак, ударите няма да се разминат, а само ще се отложат до следващия удар на Изтока. А може би той вече е нанесен и се състои в ценностния разлом на самия Запад по повод на войната...

Разкопка 5.
Хънтингтън пише, че "незападните държави очевидно си взимат поука от войната в Персийския залив" и тя е: "не ги оставайте да водят война с малък брой жертви от тяхна страна". С други думи, ако войната между Изтока и Запада наистина е започнала, тя ще е война между реалната и виртуалната война. И ако Западът изпреварва ударите на Изтока, предимството е само едно: шансовете за победа на виртуалната война нарастват. Това ще е реално обаче, само ако погледът, включително и на българските политици, се отмести от виртуалното, защото реалното и виртуалното имат обща граница. Иначе войната между тях нямаше да е възможна.

Георги Лозанов