Два свята от две половинки
"Два свята" е спектакъл, който често е сравняван с прочутия "Lord of the Dance". Според мен - абсолютно погрешно. Единствените допирни точки между тях са обръщането към фолклора и включването на виртуозността като елемент от атрактивността. И дотук се приключва.
Ирландците не търсят сюжет и откровеният им стремеж е да демонстрират бързина и техника. Затова и сюжет не им е необходим. "Два свята" има претенцията да влезе в сферата на изкуството, като създаде спектакъл със сюжетна линия. А това означава да надхвърли зрелището и да търси нещо повече от въздействието върху сетивата. За съжаление - не успява. Налице е едно шоу с ясно различими две половинки: от една страна гимнастиката, от друга - българските танци. Тези две съставни части намират своето много добро представяне от младите участници. И двете половинки сами по себе си са чудесни, с пъргавина и енергия. Но познатите гимнастически упражнения и добре известните хора и ръченици сами по себе си не са достатъчни, за да се получи спектакъл. Тук липсва проблематиката на танцовия спектакъл и взаимовръзката между отделните елементи.
Оставам с впечатлението, че главната цел е ефектът. Всички се радват, публиката аплодира момчетата и момичетата, светлинните ефекти, костюмите може би... Но като че с това се изчерпва всичко, защото тъкмо по този сбор от външни ефекти са хвърлени усилията.
Предполагам, в основата на подбудите да се направи "Два свята" е и желанието българският фолклор да стане по-популярен. Не е ясно обаче защо на помощ трябва да бъдат викани обръчите и топките. Гимнастиката - макар и художествена, никога не може да бъде танц. Просто защото нейните средства са други. Дори и 50 пируета да демонстрира, една гимнастика не може да се превърне в хореография, не е и в състояние да постигне същата изразност, която притежава танцът.
Питам се тогава: защо е необходимо танц и гимнастика да съжителстват в едно, след като остават чужди един на друг елементи. Още повече, че сюжетът също е безпомощен да ги съедини. Сигурно същите овации биха предизвикали чистите гимнастически демонстрации или танц-рециталите.
Към искрените аплодисменти за изпълнителите бих добавила и едно "Браво!" за рекламата. Тя успя да влезе в крак с модните увлечения, да обслужи високата претенция. И... в крайна сметка да ни подведе, че става дума за спектакъл.

Маргарита Градечлиева

(Бел. ред. За втория опит на Нешка Робева - Орисия - вж. Митове, без които можем в днешния брой.)