Четвърти брой на сп. "Проблеми на изкуството" от 2002 е посветен на художнички от Балканите в края на ХIХ и началото на ХХ век. Вероятно първото, което прави впечатление, е, че част от статиите са публикувани на английски, друга - на български, а в резюметата в края езиците са съответно разменени. Това веднага определя броя като предназначен за специализирана публика - у нас и в чужбина. Второто, което прави впечатление, е, че не само авторите, но и колективът, направил броя, е изцяло от жени - съставител и редактор е Ирина Генова, художник е Надежда Олег Ляхова.
Част от статиите са посветени на интеграцията на художничките в артистичния живот на границата на двата века. Въпреки различните обстоятелства в отделните страни, процесът има редица общи черти: допускането на студентките до етюд на голо тяло е проблем, решен сравнително лесно в България (Ирина Генова, "Жените художнички в модернизацията на художествения живот в България. Преодоляване на граници"), но доста трудно в Гърция (Глафки Гоци, "Изкуството и голото тяло. Достъпът на художничките до етюд на голо мъжко тяло в Художественото училище в Атина"); произходът от заможни семейства се оказва определящ за специализацията и реализацията на художничките в периода, след обучението в чужбина те се връщат в своята консервативна среда, ограничаваща ролята им в обществото (Лиляна Колешник, "От неделни художнички от професионалистки. Хърватските художнички на границата на ХХ век"); от художничките се очаква да се изявяват в сферата на декоративните и приложни изкуства и занаятите, първите им общи "изящни" изложби се посрещат противоречиво от критиката, очакваща да види поне прояви на тяхната "женска" натура (особено в Румъния, където художничките се оказват твърде "модерни" - Йоана Василиу, "Стратегии за интегриране в художествените среди: груповите изложби на художнички в Букурещ от 1916 до 1927 година") и т.н.
Към общите изследвания в броя се добавят статии за жените в архитектурата (Любинка Стоилова. "Регионални отражения на Модерното движение в българската архитектура между двете световни войни. Приносът на жените") и текстила (Виолета Василчина, "Ранните перипетии на българския художествен текстил и приносът на жените"). Върху така очертания "фон" изпъкват образите на отделни художнички: Милена Павлович Барили (1909-1945) в статията на Ирина Суботич, Тодорка Бурова (1902-1985) в статията на Деница Данчева, Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965) в статиите на Анелия Николаева и Румяна Дончева, и др.

Диана Попова