Религиозни тъкани

Завръщането на религиозната проблематика несъмнено носи печата на неотложност, поставен от политическата ситуация на настоящето. Излезлият миналата година под редакцията на Гил Аниджар сборник с текстове на Дерида "Acts of Religion" приема тази неотложност със сериозността на дълбок аналитичен поглед, който докосва внимателно тъканта на въпросите, свързващи теологичното с политическото, с онтологическото, с езика, нацията, насилието. Свързано със споменатата ситуация е и настояването за разделяне на политическото от религиозното.
Този сборник е интересен и с още нещо - в него за пръв път на какъвто и да е език са публикувани два от текстовете на френския мислител.
Единият, "Очите на езика. Бездната и вулканът", е проникновен анализ на едно писмо на Гершом Шолем до Франц Розенцвайг, на един ционист, защитаващ същинския ционизъм пред един анти-ционист. И разбира се, става въпрос за езика, дали свещеният език на евреите ще се секуларизира, ако се пригоди за ежедневни нужди. Дерида показва как езикът, за който Шолем говори, е винаги свещен, в този смисъл има само един език, но той е жертван в невъзможното секуларизиране на езика при случването на говоренето за секуларизация, самата "секуларизация" като лишена от смисъл готова фраза. Именно тази липса на смисъл на готовата фраза в един повърхностен (повърхност върху бездната на свещеното) начин на говорене за секуларизацията е това, което хвърля единствения език в пустотата.
Вторият текст, чието име е поредният деридиански неологизъм - "Hostipitalite", всъщност представлява семинар, който Дерида изнася в началото на 1997 година. Там той разсъждава върху гостоприемството в Исляма, като приема за отправна точка съчиненията на Луи Масиньон и анализира аналогиите с една "еврейска мисъл", тази на Левинас. Свещеното гостоприемство, за което говори Масиньон, стъпил върху Корана, е обусловено от Бога, който е едновременно гост, домакин и дом. Това абсолютно гостоприемство Дерида разчита в две стъпки. Първата е тази на субституцията, мистическата субституция на този, който не дължи нищо, с онзи, който дължи всичко. Втората стъпка е "заложникът" или онзи, който предлага себе си като залог. Субституция и заложник са и двете понятия, които най-пряко отпращат към Левинас, за когото отговорността за Другия се случва пряко-волята-ми, субституирайки ме като заложник на Другия. Тези мисли Дерида свързва с онова месианско, което не е месианство и няма месия, идното, за което можем и не можем да бъдем готови.
В сборника са включени и други текстове, появявали се в различни списания и алманаси. (Два от тях, "Вяра и знание" и "Вавилонски кули" са налични и на български език.)
От останалите работи трябва да се спомене един от най-важните текстове на Дерида - "Силата на закона", в който е прокарано разграничението между право, закон и справедливост. Основаването на закона е акт, който може да се случи само перформативно и в този смисъл насилствено, но който акт не е нито законен, нито незаконен, нито справедлив или несправедлив. По този начин законът няма основание вън от този самоконститутивен акт и това е "мистичното основание на авторитета". Така именно законът, силата на закона отваря пространството на историята на теологико-политическото. Справедливостта, от друга страна, разкъсва хомогенната тъкан на историята с едно решение, чиято лудост е в това, че не трябва да се ръководи от наличните закони, защото тогава би представлявало механичното им възпроизвеждане и не би било справедливо. Справедливостта, този опит за невъзможното, можем да свържем с отварянето към другото, което е и основата на етиката на Дерида.
Последната работа, за която трябва да се кажат няколко думи, е "Собствена копринена буба"; и тя е от доставящите най-много естетическа наслада. Тук Дерида продължава нескончаемия си разговор с Елен Сиксу, този път с мисли за нейното "проглеждане" след лазерна операция на очите след години на силно късогледство, за което почти никой не знае. Тази тема е свързана с анализи на покривалото в християнството и юдаизма, при които като възможна алтернатива на булото, което скрива/разкрива, се появява юдейският шал за молитва "талит", който нищо не скрива. Тези мисли са съчетани с една философия на докосването, гледането като докосване, която тайно диалогизира и с Жан-Люк Нанси. Критиката на булото, но също и критиката на обрязването и шала талит могат да бъдат четени и като невъзможния опит да се справиш с текста като текстил, като тъкан, която ръзтъкаваш.
Този сборник е завършен/започнат от прекрасния предговор на редактора Гил Аниджар, който предлага един от възможните начини да четем тези текстове, като успява да отвори и открои в тях и себе си мястото, където другият винаги вече е, идва и се завръща.

Дарин Тенев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Derrida, Jacques.
Acts of Religion
.
Edited by Gil Anidjar,
Routledge,
2002.