Несантиментално завръщане
към началото


Милчо Левиев отново е тук; беше на фестивала "Иван Спасов" в Пазарджик, направи своите джаз-сесии с Вики Алмазиду. И подготви поредната си среща с приятели и колеги по повод първото българско издание на творбите му за соло пиано, дело на издателство "Веда Словена-Ж.Г." Всъщност в реализирането на идеята той имаше великолепен партньор в лицето на известната пианистка Ганка Неделчева. Своята роля имаше и музикологът Евгени Павлов; той откри срещата с чувство за хумор и лаконично допринесе за това връщането към началото да не се свежда до плачливия сантимент, който често превръща нещата в тяхна карикатура.
Тук всичко бе в зоната на творческата ретроспектива. Ганка Неделчева бе ангажирала студентки от класа си по пиано в СУ "Св. Климент Охридски" да представят част от пиесите в сборника. Пиеси, които очевидно ще се радват тепърва на своето ре-интерпретиране, защото в тях "има хляб", има интересни задачи за младия пианист. С тези творби Милчо Левиев ни казва, че няма сериозна граница между писаната и импровизираната музика (той го подчертава често не само свирейки, но и говорейки); достатъчно е малко повече опит и самочувствие в тази насока; в представянето на младите пианисти съвсем ясно се чувстваше къде суингът веднага би повел към това прекрасно изкушение и къде нещата се свеждат да прочитане на нотния текст. Във всеки случай участието на Вержини Шалджиян ("Братя"), Петя Спасова ("Двугласна инвенция, Етюд на басов ключ и темата "Делнично утро"), Виолета Тонова с темата от "Отклонение" и Мая Изворска с "Блус в 9" бе повече от интересно, доколкото млади хора бяха ангажирани с една по-различна в сугестията си музикална литература, което само по себе си е нещо твърде рядко за нашата академична клавирна действителност.
Милчо Левиев откри с ранната своя Токатина и закри с великолепното си ноктюрно "Зимата на нашето недоволство" - станали достатъчно популярни вече и от компактдиска на "Гега Ню" с камерна музика на Левиев. Изненадата дойде с първото изпълнение на неговите Вариации за 2 пиана по тема на Арканджело Корели (авторът и Ганка Неделчева) - една пиеса, написана от 19-годишния Левиев като учебна задача по композиция при Панчо Владигеров и преработвана през 1982 г. Една пиеса, с която някак бе "прочетена" докрай носталгията по годините на поредни открития и случвания в музиката, за да се стигне до типичния Милчов финал: "Нека да изсвирим още веднъж тази вариация; сега каденцата ще прозвучи по друг начин...". Още нещо: тези пиеси са "заключили" в себе си характерния Милчов маниер на свирене, който не би могъл да се сбърка по отношение на удар, артикулация, задържане, третиране на всеки звук като нещо уникално, единствено и само в този момент възможно... Тъкмо тук, струва ми се, е стойността на това издание: то провокира към една по-различна звукова естетика, по-различна дори в класически застиналата форма. Защото ги е мислил композитор, за когото текстът в музиката винаги може да се третира като нещо относително, за разлика от субстанцията.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо