Позорна автобиография
Родена съм в хиляда деветстотин двадесет и трета
и още дълго нямах нужното съзнание
и време да се втурна в септемврийското въстание,
ни после в атентата в двадесет и пета,
ни в трийсетте сред битките горещи.
Дори и вече пълнолетна не участвах във войната,
нито в завземането на властта в нощта срещу девети,
възпявана от септемврийските и от априлските поети
по време на трапезите след тържества и лов.
На никой вожд не съм се клела ни във вярност, ни в любов.
Не се и постарах да се харесам на критиците и Тато,
бях справедливо и навсякъде "нон грата".
Не станах действащо лице и след десети,
не се вредих на дисидентите в тълпата,
опашка свих. Във мен си е вината.
Но хем я осъзнавах, хем пак с бинокълчето съзерцавах
в сфуматото на сцената герои как изплуват,
как после повечето чезнат яко дим,
догдето други пък сами си слагат нимби на главата...
О, даже завист ме загриза - нимбите примамливо блестят,
а аз главата само с пепел си посипвам
и после слагам сивата перука.
Ще спра с позорната си биография дотука!
Нощес обаче сън пророчески ме навести:
тъй както и наяве с двете патерици куцах,
на новото хилядолетие аха-аха да стигна входа,
и тъкмо прага да прекрача... изскочи с бесен лай пазачът -
поиска пропуск да покажа.
А нямах и паспорт, за да докажа, че съм проста бяла врана...
Изпуснах патериците - назад, назад,
кръгом във двайсти век, където ми е мястото,
ако изобщо имам място някакво на този свят.

юли 1997

Невена Стефанова