Между Чуйпетлово и Париж
Честит рожден ден, мила Венче!
Не бих поела риска да пиша текст в неясния жанр "юбилейно слово", ако не си бях спомнила собствените ти затруднения с "биографичната бележка" за Валери Петров. Спомних си как стоиш в Париж, мъчиш се с този, също неясен, жанр и единственото, което ти идва на ум, е заключението на Пантелей Зарев за "упадъчната поезия" на Валери (и за твоята!). Така и аз сега - стоя в София, мисля си за твоя юбилей и единственото, което ми идва на ум, е онази агитка пред НДК от май 1989, която ни нарече "родоостъпници и предатели". В сравнение с нея, громящият патос на Пантелей Зарев от 1947 изглежда като "унило настроение" на самотен агитатор...
Всъщност, спомням си още неща: как - преди агитката - ходихме в Чуйпетлово и как - след агитката - благодарение на тебе за първи път видях Париж.
Париж, който ти винаги си носила в себе си - поне като илюзия...
Нали, точно заради Париж, беше казала, че всяко освобождаване е изхвърляне на илюзиите?
Чуйпетлово беше ли илюзия? Във всеки случай, беше смешно: сериозни, възрастни хора се крият във витошките ливади да създават Клуб за гласност и преустройство... Като че ли на тези ливади присъстваха адекватно само внукът ти Мишо и дъщеря ми Яна - и двамата на шест години. И двамата се радваха, че сме запалили огън...
Младежкият ти романтичен комунизъм беше ли илюзия? Означаваше ли Чуйпетлово освобождаване от него?
Нахлузването на новите илюзии изгони ли старите, или те съществуваха заедно?
Когато за първи път видях Париж, се почувствах освободена. Сигурно и това е било илюзия. Защото следващите пъти - освободена от илюзията "Чуйпетлово" - вече нямах илюзии за Париж. Те съществуваха някак заедно...
Някога, в епохата "Чуйпетлово" Желю (той, разбира се, също беше там) каза: "Вашето поколение, което никога не е имало илюзии за комунизма, не може истински да се освободи от него". Родителите ми (от твоето поколение) нямаха илюзии за комунизма. Не мисля, че илюзиите и комунизмът са въпрос на поколение.
Свободата - също. В епохата "Чуйпетлово" имах илюзия за свобода. По време на Първия Париж, който дължа на тебе - също. Това беше една и съща епоха. Отдавна не съм ходила в Париж. Не съм ходила дори в Чуйпетлово. Някак не ми липсват. Сетих се за тях заради неясния жанр на този текст, който вероятно трябваше да се казва "между илюзиите и свободата"...
Не мисля, че Чуйпетлово е илюзия, а Париж - свобода. Или обратното. И те - Чуйпетлово, Париж, илюзиите и свободата съществуват някак заедно...
При тебе така ли е? Сигурно, затова те обичам.

Жени Иванова