За Невена с добри думи
Тя беше от най-първите инициатори за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Спомням си през пролетта на 1988 г. ходихме с моята кола над Чуйпетлово да обсъждаме формата и характера на Клуба, който искахме да създадем. Бяхме Копринка Червенкова, Борис Спасов, Евгения Иванова, Невена Стефанова и моя милост. Тази конспиративност се налагаше от факта, че аз бях на постоянно следене и подслушване от Държавна сигурност. Откритото пространство ни даваше възможност да видим дали след нас има "опашка" и заедно с това, ако има такава, да стоим на достатъчно голямо разстояние, което прави невъзможно подслушването.
Мисля, че тогава се разбрахме за името на Клуба, неговата програма, за неговия характер и дейност.
Невена Стефанова беше не само от първите инициатори за създаването на Клуба. Като активен борец срещу фашизма, тя заедно с другите активни борци - бай Бойко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Чавдар Кюранов - се съгласиха да поемат върху себе си първите удари на Държавна сигурност. При създаването на такава независима от властта организация, Държавна сигурност обикновено се интересуваше най-напред от инициаторите и организаторите, за да ги подведе под съдебна отговорност, да се разправи с тях, а освен това да сплаши и разколебае останалите.
Обстоятелството, че активните борци се бяха съгласили тях да сочат като инициатори, отклоняваше ударите от другите активисти, които бяха беззащитни пред репресивната машина. Освен това, въпросът имаше и морална страна. След като не можеш да се справиш с инициаторите, на какво основание ще гониш членовете на Клуба. Благодарение на това обстоятелство Клубът стана първата неформална структура, с която политическата полиция и партийният апарат не можаха да се справят. Не можаха да го ликвидират въпреки арестите, демонстративното следене, въпреки изключванията от БКП и уволненията от работа.
А за развитието на опозицията този факт имаше огромно значение. Клубът стана нещо като чадър за другите неформални организации, които щяха да възникнат през 1989 г. и бяха много по-уязвими за ударите на Държавна сигурност.
Да си спомним само как за една-две седмици тя успя да разгони като пилци членовете на Независимото дружество за защита на човешките права, създадено от Илия Минев през 1988 г. в гр. Септември. Или как за две-три седмици беше ликвидиран Русенският комитет, в който през нощта на 8 март 1988 г. се бяха записали 400 души!

Д-р Желю Желев