Гето за разнообразие

Гето - от диалектната форма на getto, струя. Така се наричало островчето, където през XVI в. били изселени венецианските евреи и където се намирала една прочута леярна.

Радио "Мила" съществува от 1996 г. в Перник и от 1999 - на 101.1 мегахерца - в София. В началото се водеше "младежко" и се провираше като по чудо в ефирната гмеж - хем остана сред лицензираните радиа, хем почти не излъчваше реклама, хем си беше откровен кич, евтин и непотребен. И докато изглеждаше, че с години ще се простира според черджето си, а аз с месеци не се престрашавах да слушам обявени в програмата му предавания като "Йожка-Пирожка", "Един е моят грях" и "107 дупки на асфалта", "Мила" изневиделица взе, че си смени чергата, курса, че и пола.
С една-единствена, но предприемчива и интелигентна крачка встрани, радиото се хвърли в хип-хопа и си присвои мястото на "забранените ритми", на "черната музика и денса от крайните квартали". Направи си ново лого, нов имейл адрес и нова страница в Интернет, където можете: а) да си сверите часовника с най-яките парчета от плейлистата му; б) да си пратите еротичната снимка, ако сте яка мадама; и в) да напишете текст за песен, която ще бъде изпята от най-якия рап-дует на България (Румънеца и Енчев, естествено), за да бъдете изстреляни в звездното небе на местния шоубизнес. Така "нещата от живота с езика на улицата" стана новата концепция на "Мила". Тъкмо навреме.
Чалга станции има от години, такива специализирани в класика или в пресни хитове - още по-отдавна, сравнително отскоро се намират и радио само за българска музика, радио само за джаз, радио само за ретро-парчета. Беше чудно никой да не се сети за мощна и практически неизчерпаема жила като рап, ритъм енд блус и хип-хоп музиката. Смелостта на "Мила" ще й донесе сигурна победа - жертва безличие за леко ръбеста, но незабравима физиономия.
Истината е, че българската "черна" музика - извън големия процент маймунджилъци, пубертетни глупости в текстовете и смехотворни имена на изпълнителите - се отличава с енергичност, нерв, музикална изобретателност, ирония, че и известна самостоятелност в начините да се предлага. Българският хип-хоп е пъстър, шантав, нагъл и отвреме-навреме уцелва каквото си е наумил. Лошото му е като на всичко друго наоколо, хубавото му е, че е колажен, отворен към всички жанрове от диско до опера, от печат до телевизия, от нечленоразделен звук до майсторски вокални партии. И винаги звучи като правен с удоволствие. (Последно откритие - "Дим да ни няма", продукция на DJ Станчо от "Снайпер рекордс" - е, няма такава песен, то си е мантра за добро настроение.)
Проблемът на "Мила" и новите й гласове е недозрялата идея за "гето": за него се пее и от него се предполага, че идва "забранената" музика. Гето не е да говориш на "бе" и да си гадже с проститутка. Гето е когато си инженер, а работиш като хамалин; когато в кариерата ти първо идва да си актьор, после - сервитьор; когато на 30 живееш с родителите си, а на 40 още не можеш да си позволиш да имаш дете; когато плащаш данъци, за да има с какво някой да праща от твое име и за твоя сметка военни в чужбина; когато не можеш да мръднеш от страната си, защото вън те спира обикновеният фашизъм на работни и митнически предразсъдъци, а назад те дърпа обикновената ти немотия; когато по дрехите посрещат и по националната телевизия се появява предаване с название "Успели.bg"; когато универсалният лек за несправедливост е една студена вода, а Здравната каса те кара да си я платиш с ДДС. Гето е, когато никой не го е грижа за малките, никой не го е грижа за старите, никой не го е грижа за слабите и когато нямаш време за милост, защото трябва да се спасяваш.
При толкова материал наоколо сега-засега "Мила" се ограничава да смесва наше и чуждо от хип-хопа, да кани някой и друг гост, да пуска някакви поздрави, да се кипри с джингли с гласовете на най-популярните си изпълнители и да подрежда в "БГ раптоп" по десет парчета всеки делничен ден след 15 часа. Понеже това е началото, надеждата е за повече. При по-умна подредба, "Мила" има шанс да се превърне в една от силните музикални станции в ефира - трябват й повечко от формалната изобретателност на FM+, както и поне един водещ с голямо чене и голямо пипе като изчезналия от хоризонта Кембъл (пък и името му как пасва!). Трябват и известно количество политика и ангажираност, за да не стане и това радио гето на простото словесно гримасничене.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато