Вишнев чай

В "Аркадия" на Том Стопард Валънтайн Къвърли казва на Хана Джарвис: "Знаеш ли, че чаят ти изстина.
Хана: Предпочитам го студен.
Валънтайн: Слушай какво ти казвам. Чаят изстива от само себе си. Не смяташ ли това за странно?
Хана: Не."
За разлика от Хана, Възкресия Вихърова вероятно смята това все пак за странно, ако се има предвид новият й спектакъл. В него се вижда, че чаят не изстива от само себе си. Изстива в един дълголетен културен ритуал, който действително си струва да бъде показан и изследван в естетическото пространство на театралното представление. Ритуал, който проявява специфични модели в човешкото поведение в различните социални конвенции.
Имайки предвид новия й спектакъл, можем да допуснем също, че Възкресия Вихърова, за разлика от Хана, вероятно съвсем не предпочита чая студен, а го предпочита "вишнев". Предпочита го с "Вишневи сестри" на Майкъл Грийн, неин британски колега с вкус към експерименталния театър и писането на весели театрални текстове.
"Вишневи сестри" е типична постмодерна игра както с пиесите на Чехов, така и със сакрализираната митология на тяхното сценично интерпретиране като еманация на емоционалната и загадъчна поетична руска душа, която сякаш живее само в руски шалове, въздишки и самовари. Откровената Грийнова пародия на доминиращо четените като "възвишени" Чехови персонажи и техните разговори за режисьорката е подходяща текстова "среда", възможност да изведе в представлението трайните, повтаряемите жестове в една културна конвенция. За да не бъде "затворено" подобно показване единствено в пародийната игра, тя поставя текста в още една, съвсем различна перспектива, която отварят японската и английската култури.
В нейното представление ритуалът на пиене на чай в руската, английската и японската култура се съпоставят и взаимно се "коментират". Впрочем, английската и японската церемония на пиене на чай, също като Чеховите пиеси, имат своя "митология", кодови жестове на представяне при своето "пътуване" в друга културна среда. В този смисъл Възкресия Вихърова "дописва" текста на Грийн, но вече оставяйки ритуализираните "чайни" поведения в различните социални конвенции да се пародират взаимно. Прекрасната гейша на Юлиана Сайска, която непрекъснато припада в нечии прегръдки, седи смирено-изискано, моли за вишневата градина или поднася чая, е най-добрият пример за това как в едно поведение се пресичат и взаимно коментират най-видимите, основните, кодови жестове в културните ритуали.
Сред японски интериор две дами, едната с типично "руски", а другата с "английски" чист жест на възпитана досада и изискана скука, държат чаши за чай. В края на представлението те отново сядат на пейките в същата поза. Отново с чаша за чай в ръка - в задължителната повтаряемост на ритуала. Макар че и ритуалите, и традициите "не са това, което бяха", както гласеше слоганът на една реклама на уиски. Ритуалът на пиене на уиски, обаче, е вече "друга опера". Колкото до чая, аз го предпочитам студен и "вишнев" само преди среща на питие с приятели.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Вишневи сестри от Майкъл Грийн. Режисура - Възкресия Вихърова. Сценография - арх. Зарко Узунов. Музика - Георги Арнаудов. Участват: Юлиана Сайска, Ирена Тодорова, Анелия Тодорова, Ася Иванова, Владислав Петров, Николай Мутафчиев, Красимир Радков, Данаил Обретенов, Мария Бобева. ДСТ "Ал. Константинов". Премиера - 15 февруари 2003.