Жестът в телевизията под лупа

В престижната поредица на ИК "Сема РШ", озаглавена "Verba magistri", се появи една скрупульозна, детайлна и трудна за четене - вероятно точно поради тези свои академични достойнства - книга на Андреана Ефтимова "Невербалната комуникация в телевизията. Психолингвистична и семиотична перспектива". Изследването, личи по името му, е посветено на телевизионния жест, на посланието на образа и на мимиката - нещо много важно за една медия, на която тъкмо визията е нейното определение, нейната "запазена марка"; това, което я оразличава от всички други медии. Едно вникване, проникване в най-малките, най-неуловимите и незабележими подробности на визуалното поведение на лицата на екрана, от които обаче личи техния професионализъм и отношението им към техните гости. С други думи, "невербалната комуникация в телевизията" е онова, което са делата в Библията - по нея/тях ще ги познаете.
Изследването, проведено в периода 1993-99, е избрало за свой обект публицистичните предавания в програмите на различни български телевизионни оператори - БНТ, "Нова телевизия", "7 дни". Някои от от тях вече не съществуват (като Ефир 2 - несъстоялият се шанс за обществена телевизия, ликвидиран от Хачо Бояджиев), предаванията също (с малки изключения) не са на екран: "Панорама" е тук, но с друг водещ, Валя Ахчиева продължава да прави "Открито", ала в Канал 1, "Екип 4" също го няма, макар повечето от неговите водещи да останаха в жанра на телевизионната публицистика. Бурните промени, съпътствали (и продължаващи да съпътстват) развитието на българската телевизия (като обобщено понятие) дори принуждават Андреана Ефтимова да се откаже от използването на значителна част от натрупания емпиричен материал заради безвъзвратното потъване в небитието на "Отзвук". Идеята на труда е да установи "нормативни и до голяма степен национално-специфични употреби на паралингвистичните компоненти" в работата на българските тв журналисти. Или, с други думи, да се открият онези съпътстващи речевия акт жестове (условно казано), които улесняват или пък затрудняват комуникацията между водещ и гост (интервюиращ и интервюиран) и оттук - между първите двама и зрителя пред телевизора.
Едва ли някой, който не се е сблъсквал с необходимостта от подобна скрупольозна, граничеща с педантизъм работа - гледане стотици пъти на огромно количество видеозаписи, връщане назад, после пак пускане напред с копчетото на дистационното; и пак, и пак..., има представа за положения къртовски труд при написването й. И само това да е достойнството на книгата за "Невербалната комуникация в телевизията" - че е великолепен документ - обработен и готов за използване в други подобни изследвания - заслужава си да се адмирира нейната поява. Не е обаче само това: тя, заедно със своята документална важност, представлява също така и високостойностно изследване на жестовете, мимиките, телодвиженията на различните водещи "под наблюдение", даващо възможност да се установи конкретния идиолект - на тях като индивиди и на "националното паралингвистично своеобразие".
"Невербалният идиолект е част от "запазената марака" на едно предаване. Откриването му изгражда фундамента на сполучливото пародиране на тези водещи в "Каналето" (Канал 1, БНТ) и "Хъшове" ("7 дни").", заключава авторката. И друга важна констатация: "Резултатите от изследването на паралингвистичната синонимия и полисемия/омонимия довеждат до извода за еднообразна и минимална паралингвистична намеса (хипокинезия), за статичност на разговарящите в студиото, за стандартизираност и шаблонизираност на употребяваните паралингвистични средства. Този извод е особено важен, тъй като той обяснява впечатлението за мудност, еднообразност и неатрактивност на телевизионната публицистика у нас."
Нещо, върху което мнозина от българските водещи на телевизионни публицистични предавания биха могли серизно да се замислят, за да разчупят своето сковано, вдървено и замръзнало екранно поведение, което - няма съмнение - е една от главните причини за поувяхналия им рейтинг сред зрителската аудитория.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин