Учебник? По философия??
"Съгласната "х" е най-мимолетната и стеснителна граница между гласните. Тя е буквата на дъха. "Гласната "а" е най-откритата артикулация на гласа. Затова изразяваме съгласие чрез думата "аха". Затова "Хаос" е името на първото и най-неопределено състояние на Космоса, но то е и най-обещаващо."(стр. 95)
Не се смейте, хора, не се смейте! Цитатът не е "бисер" от поредна кандидат-студентска кампания, а е част от обяснението за смеха в учебника по философия за 11 клас на ИК "Анубис", дело на Иван Колев и Райчо Пожарлиев (тук справедливостта изисква да изтъкна, че фамозните неточности, етимологическите "открития" и откровените глупости в учебника са работа на Иван Колев; частите, написани от Райчо Пожарлиев, нямат тези недостатъци - те са четивни, разбираеми и - най-вече - философски издържани. За жалост, събрани в едно с "изцепките" на Иван Колев, те губят значителна част от своите достойнства). Обяснението на думата "хаос" в него напомня на лингвистичните "видения" на един друг български автор (за съжаление, не мога да си спомня името му), който прозираше български корени в най-различни сакрални думи - от староисландски до староиндийски. Но как след всичко това, при подобен зверски етимологически бъркоч, ще убеждаваме учениците, че философстването не е произвол; че за да се извършва тази най-висока интелектуална дейност се иска не просто да имаш мнение, а че това мнение трябва да се изработи въз основа на определено количество натрупани знания, прочетени книги, анализирани факти; че не може говоренето на всякакви щуротии да минава под емблемата "философия". Как, след като "хаос" е дума, производна от "х", "а" и "аха"?
Всъщност наукоподобните и псевдофилософически изцепки на Иван Колев започват още от първите страници на учебника, когато дава на учениците изумяващото определение за философстването като: "пробуждане за странностите и пределните неща". Да, разбира се, философстването се случва на предела или, както би казал Ясперс, то е "погранична ситуация", но откъде се взеха тия "странности"? Като че ли философията се занимава с извънземни или със снежни хималайски човеци! Вярно, в нейната основа е учудването, но това е учудване, което точно в обикновената, всекидневната, тривиалната, никому впечатление неправеща реалност открива своите питания и озадачавания. Като например: "Защо има битие, а не небитие?" и т.н. А странностите са интересни на мистиката и екстрасенсите, не обаче и на философията, която тъкмо в баналното открива необичайното.
Както и да е, всеки разбира философията по своему, защо и Иван Колев да няма своето "странно" определение. Ала какво да кажем за съзнателните недомислия, изкривявания и изваждания от контекста на думи на световни мислители, за фрапантните и фактическите грешки и пропуски, недопустими за всеки професионален философ. Тълкувание на стр.15: "А формулата на Русо "Човек се ражда свободен" ще означава, че човек трябва да се роди като човек от свободната си мисъл, от своето самосъзнание" (пълната мисъл на Русо е: "Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови"); стр.19: езикът на философията приличал "повече на езика на ежедневието и литературата" - нещо, което ако Кант чуе, просто би се обърнал в гроба; стр. 22: "Декарт съзнателно е търсел уединение и затова е избягал от Франция в Холандия, където е живеел почти инкогнито" - Декарт бяга, страхувайки се от преследвания заради идеите си, следвайки девиза: "Живее щастливо този, който се е скрил добре"; от стр. 33 научаваме, че феноменологът е философ-импресионист, но пък нищо не научаваме за "епохе", "ноезис", "ноема" - основни понятия и процедури на феноменологическата философия; на стр. 87 Тома Аквински, Декарт, Паскал и Хегел се посочват като автори на доказателства за съществуването на Бога, без да се спомене човека, направил това opus vitae на своите разсъждения, който на всичкото отгоре е и добре познат в България - Анселм Кентърбърийски; в "Хронология на идеите" модерната философия завършва със Сартр - няма структурализъм, няма постмодернизъм, Франфурктска школа и психоанализа няма дори; позитивизмът е представен само с името на Огюст Конт, сякаш Лудвиг Витгенщайн няма никаква връзка с това философско течение; в списъка от "Автори и съчинения" липсват не само Дерида, Дельоз, Лиотар, Фуко, но и Адорно, Хоркхаймер, Юнг; стр. 98: "най-общо можем да определим душата като чувство"(?!); стр. 214: "physis" (природа) незнайно въз основа на какви екзотични транскрипции е станала "fusis". Въобще горко на ученика, който възприеме Иван Колев за Вергилий във философията - със сигурност ще си остане заедно с него завинаги в осмия кръг на Ада - там, където се пържат лъжливите съветници. Е, разбира се, философията може да понесе всякакви издевателства, но когато твърде много й се налага да издържа камшиците на опростенчеството, тя чисто и просто преминава в своята противоположност. И диалектически преобръща учебника по философия в учебник по антифилософия...

Митко Новков

P.S.: Четенето на главите от учебника по философия за 11 клас, писани от Иван Колев, наистина ме потресе. Но този потрес едва ли може да се сравни с последвалия, когато разбрах, че всъщност това е най-продаваният учебник по философия в цяла България - повече и от този на Георги Каприев и Олег Георгиев, и от този на Сергей Герджиков, и от този на Димитър Денков...
br>
М.Н.