Николай Майсторов подреди в галерия "Саис" работи от цикъла "Апокалипсис сега или винаги". С изложбата художникът започва поредица изяви, с които ще отбележи 60-годишнината си. За Майсторов годините и тяхното отбелязване са само условност. Времето затваря в границите си отделни периоди, за да отбележи тяхното начало или край, и по този начин позволява завършеното им осмисляне. Неговото изкуство по своеобразен начин пречупва времето и то сякаш започва да тече по-интензивно, създавайки сгъстената атмосфера на мъчително в измеренията си битие.
Николай Майсторов винаги е бил встрани от обичайните утвърдени художници. Това вероятно се дължи на неговото нежелание да угажда на други интереси освен на своите. Произведенията му се възприемат трудно, може би защото в тях виждаме отразено собственото си несъвършенство. Но едновременно с това те са искрени и лично изстрадани и както твърди самият художник: "зад призмата на тази експресивна предопределеност на образите, изпълнени с напрежение, винаги се крие тих вътрешен оптимизъм и дълбока вяра, което примирява във вътрешен, психологически план контрастите". Неговото изкуство носи вътрешна светлина и хармония, въпреки външната драматична обвивка.
Във времето изкуството на Майсторов е придобило характер на автобиография, но тя не се определя от конкретни ежедневни преживявания, а от вътрешно изстрадани емоционални състояния. Чрез своеобразна автоголгота художникът извлича най-съкровените състояния на душата, която сякаш се мята в смъртоносен спазъм.
"Откровението на Йоана", по което той работи през последните десет години, е може би най-директният начин за изразяване на апокалипсиса на днешния ден. Но Майсторов не търси в Библията отговори за бъдещето и настоящето, а предава нейната духовна енергия в живопис пряко и неилюстративно.
Настоящата изложба, подредена в специфичното пространство на галерия "Саис", поражда асоциации с храмово пространство. Подобно на средновековните стенописи в живописта, литографиите и рисунките на Майсторов се редят сцени, които можем да свържем с откъси от последния текст на Библията. Но те са чужди на всяка повествователност. Въздействието им се определя от директността на тяхната съкрушаваща откровеност.
Специфичният тъмен, "прегорял" колорит напомня дълбоките, тъмни цветове на опушената от хиляди свещи църковна живопис. Композициите, изградени от пресичащи се плоскости, изграждат нагнетено до болка динамично чувство.
Основен мотив в произведенията на Майсторов е страданието, което сгърчва от ужас телата на хора и животни. В основата на тези образи обаче стои онова пречистващо страдание, което ни помага след изпитанията на кръста да се преродим в нещо по-добро.
Изкуството на Николай Майсторов е изпълнено със скрити послания, то е покана за разговор - със себе си или с другите. Този разговор определено е труден, но разкрива истини.

Светла Петкова