Архитектура с Бога
Поредният хит на "АГАТА-А" (след "Цивилизацията на средновековния Запад" на Жак льо Гоф, "Camera lucida" на Ролан Барт, "Из живота на мравките" на Иван Лазаров и "Естетическа теория" на Теодор В. Адорно) е първото българско издание на прочутата студия на Ервин Панофски "Готическата архитектура и схоластиката". Става въпрос за едно наистина академично издание, подготвено от докторанта по история на изобразителните изкуства в Принстън Тодор Тодоров. Последният си е направил труда да снабди текста на Панофски с научен апарат, превъзхождащ по богатство на информацията добре познатите ми издания на английски, френски и руски. Освен задължителния илюстративен материал, въпросният апарат включва кратки текстове върху Франция по времето на Капетингите (987-1328), основаването на Парижкия университет и фигурата на средновековния архитект; две карти: едната на готическите постройки във френското кралство, другата на поклонническите маршрути до Сантяго де Компостела; няколко рисунки на художника от ХIII в. Вилар дьо Онекур; таблица на хронологичните паралели между историческите, литературно-философските и художествените събития в Европа между началото на XI и края на XIV в.; речник на архитектурните термини; избрана библиография и списък на най-добрите web-страници по средновековно изкуство. Всичко това не е, за да улесни прочита на студията, а за да направи читателя съпричастен към интелектуалния универсум и изследователския стил на един от най-големите изкуствоведи в историята на изкуствознанието.
Едва ли е необходимо да се спирам подробно върху идеята на Панофски за синхрона в развитието на схоластическия и готическия modus operandi през XII и XIII в. в периметър от сто и петдесет километра около Париж. Тя е добре известна на специалистите по средновековна култура, а неспециалистите вече имат възможност да се запознаят с нея "от първа ръка". И все пак не мога да не отбележа факта, че тази идея е резултат от съчетаването на два на пръв поглед противоположни подхода към историята на културните форми, а именно - историята на идеите, акцентираща върху общото в духовната конституция на дадена епоха и историята на събитията, от чиято гледна точка паметниците на културата са белязани от знака на уникалността. И ако днес тази противоположност е снета в т.нар. структурална история, то в края на 40-те години на XX в., когато Панофски подготвя своята студия, методологията на науките за културата се разкъсва между императивите на номотетичното обяснение и тези на емпиричното описание. В този смисъл "Готическата архитектура и схоластиката" представлява изключително ценен документ, свидетелстващ за методологическото узряване на историческото познание за изкуството, т.е. за едновременното му еманципиране както от причинно-следствената логика на линеарното развитие, така и от тенденцията към потъване в хаоса на "чистата" фактичност. "За разлика от обикновения паралелизъм - пише Панофски - връзката, която имам предвид, е неподправено причинно-следствено отношение; но за разлика от строго индивидуалното влияние това причинно-следствено отношение се осъществява по-скоро чрез дифузия, отколкото чрез пряко въздействие.
Осъществява се посредством разпространението на нещо, което поради липсата на по-добро определение бихме могли да наречем умствена нагласа, свеждайки това преупотребявано клише до точния му схоластичен смисъл, а именно 'принцип, който управлява делата'(...). Подобни мисловни нагласи действат при всяка и всякаква цивилизация." В случая със схоластиката и готиката "принципът, който управлява делата", е стремежът към рационално осветляване и прецизно онагледяване на Богооткровената истина, а взети поотделно литературните и архитектурните произведения от епохата са негови конкретни индивидуализации. Звучи и логично, и интересно, нали?

Емил Григоров