За църквата и отец Попов
Не съм от хората, които ходят редовно в църква. Отивам там на големи празници и когато ми е тежко на душата, влизам да запаля свещ и да постоя на спокойствие... Като изключим прекрасните църковни хорове, в повечето случаи водещите служба свещеници са неразбираеми и използват канонична терминология, която не познавам. И често се питам защо хората, които вярват в Бог, смятат за свое задължение да ходят редовно на църква. Мисля си, че то е, за да чуят някакво послание, да намерят в думите на свещеника нещо, което им е необходимо, за да успокоят терзанията на душите си, да върнат загубената вяра, да получат нови сили за преодоляване на трудностите в този нелек земен живот...
Преди години в моя роден град Варна бях поканен на кръщене в "Свети Атанасий" - малка, изящна църква в гръцката махала. Бях поразен! Невероятна тишина, запалени свещи, "мълчаливи икони" и един спокоен човешки глас на свещеника, който ни разказваше за прости и съкровени неща от живота, за смисъла на живота, за радостта от него, за това как трябва да живеем, за да бъдем в хармония със света и със себе си, как да бъдем добри и да различаваме лошото, да бъдем състрадателни и как да прогонваме от себе си завистта и омразата. Сякаш интериорът на църквата се покриваше с кадифена завеса и думите на свещеника звучаха все по-топло и изпълваха присъстващите с любов и спокойствие. Никога не съм вярвал истински в Бог, но тогава почувствах, че до мен достигаха божествени думи. И разбрах, че словата на неговите пастири трябва да озаряват хората и да ги доближат до този абстрактен Бог.
Свещеникът се казва Любомир Попов. Спомних си това лице от телевизията по времето, когато той беше депутат във Великото народно събрание.
По-късно винаги, когато отивах във Варна, не пропусках да отида в църквата "Свети Атанасий", за да чуя служба на отец Любомир. И всеки път излизах оттам с повече вяра и кураж, удивен от простите и божествени слова на този човек. Каноничните елементи на тези служби бяха само част от литургията - повече от времето той ни говореше за това как почтено да преживеем земния си живот. Там винаги имаше много хора и виждах как всички гледаха с грейнали очи и излизаха усмихнати и окрилени. Този човек е един от най-популярните хора в града. В моите очи той е явление.
При някакво честване в края на януари 2003 гражданите канят отеца да каже някаква молитва. На тържеството дошъл и Варненският владика. Според канона при присъствието на по-висок сан в църковната йерархия, той е този, който трябва да служи. Но хората настоявали отец Попов да го направи. За да не ги обиди, той го сторил и с това си навлякъл гнева на Владиката. Отец Попов по-късно му се извинил, но това не укротило гнева на началника. Той решил да прогони отец Попов от църквата, в която служи, и да го изпрати в малка църква на края на града, посещавана от малцина. Енориашите са възмутени, събират подписка срещу това решение и дори държат един час владиката пред църквата "Свети Атанасий", където е дошъл да проведе служба. Църковното настоятелство участва в тези протести и е дори техен инициатор. Владиката влиза в църквата със сила. Хората боготворят своя свещеник. В "Свети Атанасий" протича истински църковен живот. Към църквата действа и неделно училище, имат страница в интернет...
Българската православна църква бавно се самоубива и се отдалечава от човеците, застинала в средновековно мислене, ежби, противоборства, суета... Всичко това дава път на различни секти и други религиозни учения, които рушат устоите на българското православие. Забулена в мистицизъм и суета, нашата църква не достига до сърцата на хората така, както го прави отец Попов. Сигурно има и други като него, които стоят плътно до живия човек и живеят с неговите терзания и страдания. Експонирането на такива хора е само от полза за реформирането на българската църква - да служи на хората и да пръска божиите слова с живо слово, с мъдрост. Да извършва просветление в душите на хората.
Бих искал да заснема документален филм за това как един божи служител, в името на Бог извършва грях, изгонвайки отец Попов и нарушавайки успешния църковен живот в храма "Свети Атанасий" и работата на неделното училище. Нали мисията на всеки църковен служител е бог да достигне до душата на всеки земен грешник. А отец Попов успява да прави това чудесно и затова неговите енориаши няма да се примирят с неправдата.

Атанас Киряков