За предкоктейлната музика

Фантастична покана предхождаше явлението - естетика и лукс внушаваше това произведение, което съобщаваше, че управителното тяло на Булбанк и Уни Кредито Италиано "канят на концерт с участието на солисти от Арена ди Верона и на коктейл". Поводът - поредният успешен етап във финансовите операции, "дебют на взаимните фондове "Пайниър Инвестмънс". От този вид дебюти нищо не разбирам, но животът дотук ме е научил, че обикновено и след тях за хора като мен той (животът, не дебютът) продължава по същия начин. Така че в залата на Народния театър се беше събрал в по-голямата си част Светът на парите. Светът на парите бе поискал, поръчал и заплатил за услуга от Света на музиката. За по-сигурно от Италия - страна на музиката, на певците, предлага стока с гаранция. Така е записано в Света на парите - а и в случая той се явява Уни Кредито Италиано.
В случая бе избран един от най-атрактивните обекти - Арена ди Верона и нейните солисти, които предложиха на правителство, дипломати, банкери, бизнесмени и други видове, все елитни, разбира се, програма от арии и канцонети, поднесени в "домашен маниер" - със съпровод на пиано. Това бе действително най-убедително предадено от пианистката Мария Кристина Орсолато, чието музициране бе тъкмо като на една моя стринка, която умираше за "О, соле мио" и веднага предлагаше клавирните си щения на всеки набеден да я изпее. Тук набедените бяха четирима - Микела Сбурлати (сопран), Сара М'Пунга (мецосопран), Джани Монджардино (тенор) и Джовани Меони (баритон). Концертът имаше за цел да събуди у публиката съответното мило настроение. Мисля, че това бе безусловно постигнато - и с възможността елитът да си припомни най-популярните параграфи от музиката и да се убеди в сигурността на своята обща култура, и с онази желана, наситена розова боя в мизансцена на концертиращите, и най-вече с пеенето, което постоянно ни напомняше, че за никого няма нищо невъзможно... От фондация "Арена ди Верона" ни напомниха пък, че певците са много известни; но аз, кой знае защо, си спомних, че там са пели многократно български певци - такива като Гена Димитрова и Никола Гюзелев, например. И очевидно не е въпрос на липса на критерий изпращането на това приятно вокално каре за този концерт. Просто критерият е друг - поръчана е музика преди коктейл; това е един жанр от изпълнителското изкуство, който, трябва да признаем, е повече приоритет на последните години от нашата чудна действителност. Тук нищо не трябва да е прекалено, не трябва да е натрапчиво, а просто приятно, лежерно, умерено пикантно, малко като фон, малко като повод за добро настроение. С една дума - антре към коктейла, който предстои, а с него може би и някоя и друга важна среща, уговорка за предстоящи разговори. Цялата програма мина за около 65 минути, накрая естествено се стигна и до "Соле мио" - изпято с необходимото поклащане от всички на сцената... И после елитната вечер премина към същинската си част.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо