Медии, информационна среда
и антикорупция
"Коалиция 2000" е инициатива на български неправителствени организации, възникнала през пролетта на 1997 г. Нейната цел е ограничаване на корупцията в българското общество чрез партньорство между държавни институции, неправителствени организации и отделни личности. Наред с разработването и прилагането на План за действие срещу корупцията, Система за мониторинг на корупцията и Антикорупционна информационно-образователна кампания, коалицията всяка година изготвя доклад за оценка на корупцията във всички сфери на обществения живот.
Текстът, който днес публикуваме, е част от последния доклад на "Коалиция 2000", засягаща медийното отразяване на проблемите на корупцията.


През изтеклата година медиите посветиха редица журналистически разследвания, анализи и коментари на корупционните практики. Голяма част от общото число разкрити и разследвани случаи тръгнаха именно от и чрез медиите. Нещо повече - разследващата журналистика продължава да бъде по-ефективна в разкриването на корупционни престъпления от компетентните органи, независимо от ограничените си функции и възможности. В сферата на политическата корупция през 2002 г. вниманието бе фокусирано предимно върху предприетите от прокуратурата разследвания на приватизационни сделки, както и предположенията за корупция, свързани с дейността на сегашното правителство.
По-конкретно медиите акцентираха върху следните проблеми на системната корупция:
- запазващото се влияние на организираната престъпност върху механизмите на властта;
- корупционните практики в органите, призвани да пресичат, разследват и наказват корупционните практики (силите за сигурност и съдебната власт);
- продължаващото съществуване на множество регистрационни и лицензионни режими;
- практиката на законно облагодетелстване на държавни чиновници, включително и от най-висшите етажи, чрез участието в управителни органи на предприятия;
- приемането на закони, оставящи съмнения за откровено лобиране и дори за "клиентелизъм".

Наред с тях медиите отделиха внимание и на причините за ниската ефективност на антикорупционните действия на сегашното управление, сред които са:
- проблемите в координацията между отделните звена, занимаващи се с противодействие на корупцията;
- разминаването между обещанието за разкриване на големите корупционни престъпления и скромните резултати от дейността на изпълнителната власт в тази насока;
- кадрови решения, оставящи съмнения за корупция.

Повечето публикации и предавания обаче бяха свързани предимно с корупционните практики по ниските етажи (за подкупни полицаи, митничари и други държавни служители). Това може да е косвена индикация за обективно намаляване на случаите на политическа корупция. Същевременно преориентирането на редица журналисти към експониране на злоупотребите на по-ниските етажи в администрацията има и други причини:
- страх от наказателно преследване;
- липса на подкрепа от страна на силите за сигурност, администрацията и съдебната власт;
- липса на ресурс, време и финанси;
- притеснение от възможен натиск и подмолни действия спрямо самите медии;
- непрозрачност на висшите властови етажи.

Наред с тези пречки, работата на журналистите продължава да бъде затруднявана от недобре регламентираната и неясна правно-институционална среда, в която работят и се развиват медиите. В това отношение трябва да се изтъкнат следните проблеми:
- затрудненият достъп до информация, често определяна с недостатъчно аргументи като секретна или като клас държавна или служебна тайна;
- запазващата се възможност за принуждаване на журналистите да издават източниците си на информация;
- административни пречки за получаване на необходима информация;
- продължаваща възможност за наказателно преследване за обида и клевета;
- недостатъци в регистрите;
- слабо взаимодействие както със силите за сигурност, така и със съдебната власт - основните звена в противодействието и наказването на корупционните практики;
- продължаващата инертност на компетентните органи, които рядко се самосезират от журналистически материали и разкрития, независимо от наличието на законови предпоставки в Наказателно-процесуалния кодекс.

Противоречива се оказа практиката по прилагането на приетия преди две години Закон за достъп до обществената информация. Нормативният акт се счита за крачка към премахване на част от пречките пред разследващата и антикорупционна журналистика, още повече че в него изрично бе записано правото на журналистите да не издават източниците си на информация.
Журналистите обаче се сблъскват с редица затруднения при позоваването си на този закон, а в определени ситуации се натъкват и на по-големи пречки отпреди. Емблематичен е случаят, при който правителството не даде своевременно разрешение за достъп до стенограмите от заседанията на Министерския съвет. В десетки други случаи на искания за достъп до обществена информация се стигна и до съдебни дела.
От 2002 г. са в сила и другите два от пакета информационни закони - Законът за защита на личните данни и Законът за защита на класифицираната информация. И двата нормативни акта все още не се прилагат ефективно; не са приети част от подзаконовите актове по тяхното прилагане. Съществуват основателни опасения, че двата закона и придружаващите ги актове биха могли да затруднят още повече достъпа до информация и да се превърнат в поредната пречка пред разследващата журналистика.
Продължава съществуването на текст в Закона за радиото и телевизията, който позволява издаването на източник на информация.
Друга група проблеми са свързани с професионалното утвърждаване на журналистите, които се изявяват в тази област. Все още се усеща недостигът на подготвени и мотивирани журналисти, които да отразяват тематичния кръг "корупция-антикорупция".
В тази връзка следва публично да бъдат дискутирани редица пречки и слабости в самите медии:
- липсата на практически опит сред значителна част от ангажираните с тази дейност журналисти;
- недостатъчната правна култура на част от журналистите;
- липсата на достатъчно сериозна аргументация в публикациите и повърхностното излагане на фактите;
- силната склонност към сензационно репортерство, толерирано и дори поощрявано от редакционната политика на много издания;
- липсата на достатъчна отговорност при отразяване на корупционните разкрития, неохотата за проверка на изнасяните факти, преувеличаването и манипулирането с данните и др.
- "бързата смъртност" на журналистическите разкрития, причинена от стремежа към нови скандални истории, липсата на достатъчна мотивация за довършване на разследването и/или нежелание на съответните журналисти от конфронтиране с обектите на разкритията;
- случаи на използване на медиите за разчистване на междуличностни или междуинстанционални спорове; - появата на симптоми за деформация на независимостта на медиите и подчиняването на редакционната политика на някои от тях на групови и корпоративни интереси;
- налагането на негласно редакторско табу (или на журналистическа автоцензура) върху случаи, при които съдебната система или силите за сигурност са злоупотребили с права и власт в ущърб на физическо или юридическо лице и др.

С оглед преодоляване слабостите и премахване на пречките пред разследващата журналистика е необходимо да се работи в следните направления:
1. Повишаване професионалната подготовка на журналистите посредством редица образователни инициативи:
- организиране на правни курсове за разследващите журналисти, както и изобщо за представителите на медиите, които се занимават с корупция;
- антикорупционни курсове за представители на медиите, подобно на образователните лекции, които се предвиждат за държавните служители;
- учредяване на награди за журналисти с най-голям принос в борбата за корупцията, залегнали още в Плана за действие срещу корупцията от 1998 г. на Коалиция 2000.

2. Подобряване на взаимодействието между медиите и държавните институции:
- усъвършенстване на сътрудничеството между съдебната система и силите за сигурност, от една страна, и средствата за масова информация, от друга, включително и чрез създаването на специализирани информационни звена;
- създаване на "горещи телефони" и на съвместни "бюра за сигнали" както в рамките на съответните държавни институции, така и в самите медии;
- разкриване пред обществеността на всеки доказан случай на корупция, особено по висшите етажи на властта;

3. Подобряване на антикорупционното сътрудничество между медии и неправителствени организации.
Важна инициатива в тази насока е инициирането през 2002 г. на антикорупционен мониторинг на медиите в рамките на инициативата Коалиция 2000. Основна цел на мониторинга е определяне интензивността на медийното покритие на проблема "корупция" и даване оценка на ролята на медиите за формирането на общественото мнение и нагласи спрямо този феномен. За целта се създава база данни с ежедневно въвеждане на материалите от всички наблюдавани медии и се изготвят седмичен, месечен, тримесечен и годишен доклад за медийния мониторинг. Антикорупционният мониторинг ще помогне и на журналистите да проследяват историята на корупционните разкрития, както и тяхното отразяване в средствата за масово осведомяване.
Тази дейност ще позволи и създаването на постоянен календар на корупционните разкрития, с помощта на който ще се проследява начинът, по който медиите и компетентните институции реагират след първоначалните корупционни разкрития. Подобна инициатива ще позволи и на самите журналисти да се информират за статуса на отделните корупционни казуси, както и за предисторията на последвалите разкрития.

Антикорупционна група за натиск

Проектът "Антикорупционна група за натиск" на Фондация АКСЕС - София (2001-2002 г.) използва медийни публикации за официално сезиране на прокуратурата за извършени корупционни престъпления. Проектът комбинира гражданския контрол върху правоприлагащите органи с партньорството между гражданска група и структура на съдебната власт. По изпратени от групата 57 материала са образувани преписки: по 2 случая има образувани предварителни производства; по 19 случая са образувани предварителни проверки; по 5 случая има издадени постановления за отказ от образуване на предварително производство и преписките са прекратени; по 7 случая е установено, че има висящи и просрочени следствени дела.
Сезирането на прокуратурата по проекта се извършва въз основа на резултатите от специализирано медийно наблюдение върху т.нар. "конкретизирана корупция". Този тип наблюдение включва селекция и анализ на изнесените в медиите конкретни сигнали за корупционни практики.

Коалиция 2000



Из Доклада за оценка на корупцията 2002, изготвен от "Коалиция 2000"