И нов се ражда?

В "Уошингтън таймс" от 7 февруари 2003 г. бе публикувано известието, че до една година "Гласът на Америка" ще елиминира предаванията си на български, чешки, естонски, унгарски, латвийски, литовски, полски, словенски, словашки и румънски. Промените са "мотивирани повече от стратегически, отколкото от икономически съображения", се казва в статията, защото след Студената война приоритетното място на европейския Изток бе заето от Близкия Изток и Югоизточна Азия. Един вид, със спестените от бившия комунистически блок усилия и средства, американската централа ще внася другаде свободомислие и независимост чрез телевизии на арабски. Радио "Свободна Европа", което се финансира от същия източник, е обречено на същата участ: предвижда се българската, хърватската, естонската, латвийската, литовската и словашката му редакции да бъдат закрити. Гложди ме мисълта, че в журналистиката стратегическите съображения са далеч по-порочни, отколкото икономическите. Тези, последните, щяха поне да стоят благовидно - с формалната си императивност оставят място на илюзията за истината като цел и за почтенността в разгласяването й като средство на медиите. Обаче най-много ме гложди смътното усещане, че правеното от екипа на българската "Свободна Европа" няма да има продължение отвътре, от България, където и най-доброто в политическия анализ е поовехтяло морално и физически.
Малко след "Блиц" на "Свободна Европа" и bTV, по радио "НЕТ" тръгна друг седмичен обзор, наречен "Секундант". Разликите между двете предавания са емблематични. Водещият на "Секундант", Иван Гарелов, идва от Телевизията в радиото и е по-"зрелищен", по-благ и сръчен в поднасянето на информацията от Георги Коритаров, чийто път е от Радиото към телевизията, а стилът му - по-напорист, конкретен и личен. Гарелов е цар на модулирането на мълчанията, както и на умело вметнатите фрази, Коритаров е най-силен в задаването на въпроси от упор. Времето на "Блиц" (по 20 минути рано всеки делник) пришпорва водещия да произвежда нелеки за асимилиране информационни концентрати, докато "Секундант" разполага с цял час в ранния следобед на вторника (от 14 часа) и може да си позволи ефектни заставки, кратки новини, едно-две музикални парчета, както и подялба на рубрики (първата е "Дуел" - между две противоречащи си тези от изтеклата седмица; втората двайсетминутка, "На полето на честта", е сходна като постановка, но с акцент върху темата, вместо върху дискутиращите личности; а финалните десет минути, "Фаворит", са посветени на журналист, избран по телефона от слушателите). "Свободна Европа" залага на суровата информация, "НЕТ" - на шоуто, Коритаров формулира реалности, Гарелов ги зачеква мимоходом, като при това "Блиц" е една идея по-полезно, отколкото слушаемо, а "Секундант" - обратното, без това да отнема от доброто им качество.
В момента радиата предлагат внушително количество обзори: като се почне с прегледите на печата на почти всички станции, в това число и музикалните, и се свърши с мащабните "Неделя 150" ("Хоризонт"), "Седмицата", "Пропаганда", "Врътни копчето" ("Дарик"), "Гласове" ("Инфо", събота, 12-14.30 часа) и пр. В тази компания въпросът е какво ново предлагат новите.
"Блиц" веднага си присвои една малка, но важна ниша на функционалното, на миньорския труд в полза на другите медии. Дано мината не се окаже последно укрепление на старата славна "Свободна Европа" - без традиционния си поглед отвън и възможностите за излизане от националните рамки най-трезвото и ценно в приноса на това радио към българския ефир е обречено на печално изличаване.
"Секундант" пък направи хитър избор на време (кой друг обобщава седмицата във вторник?), на структура ("Сблъсък" в омекотен, окултурен вариант) и на водещ (дори само мустакът на Иван Гарелов е икона, нищо, че по радиото не се вижда). Дано не се превърне в поредния салон на суетата, през който със старите си нрави и все по-раздърпаните си козини се изреждат до болка познатите приказни герои на "медийната демокрация" (Ани Илков срещу Румен Леонидов в поетичен спор за Ирак, Петър Волгин и Светослава Тадаръкова като фаворити на масите и пр., и пр.).

Нева Мичева








От въздуха
подхванато