Кухота

Трябваше да дойде Гор Видал, за да изпъкне кухотата на Кеворкян. Самодоволният водещ на "Всяка неделя" се оказа неподготвен да срещне интелект като знаменития американски писател. Не, не съм прав - думата "неподготвен" е слаба и неточна, за да изрази безпомощността и непригодността на Кеворкян, когато срещу него се изправи човек, твърде отдалечен от неговата страст към елементарни интрижки, "многозначителни" паузи, (уж) дълбокомислени въпроси и хватки на доносник-провокатор. "Легендарният" водещ, "динозавърът" на телевизионната журналистика, човекът, който в момента фактически управлява БНТ, се оказа форма без съдържание, бъчва на данаидите, която колкото и да се пълни с известни и интересни имена, все си остава празна. И то не защото сами по себе си имената не будят респект и любопитство, просто методите на интервюране на Кеворкян и въобще неговият начин на правене на журналистика са пълна архаика, остатък от време, когато подставени лица като него оформяха островчета на повърхностна свобода за освобождаване на напрежението на недоволството от системата. В условията на конкуренция обаче този тип журналистване е пълна дупка, нищо и половина: той, разбира се, може за известен период от време да прикрива своята несъстоятелност, но това не може да продължава вечно - появи се авторът на "Калки" и кухотата на Кеворкян лъсна.
Защото все пак Гор Видал не е Никола Филчев със сантименталните му история за Наполеон и приятелството, нито пък е Нешка Робева със страдалческата й маска и излъчване на неразбрана мъченица. Прочее, хора точно от такъв тип са най-удобните и предпочитани събеседници на Кеворкян - те нямат нищо против да влизат в неговия дискурс на окалване, недоказани обвинения и идеологически бълвоч; ала когато разговорът тръгне да се развива на друго равнище, по-високо от клюкарската нагласа на водещия - той изпада в безтегловност. Не случайно, когато си бъбреше приятелски на "ти" с главния прокурор или с "Нешка няма грешка", програмното време не му стигна и той изяде от това дори на "По света и у нас", докато интервюто си с американския писател приключи набързо с пет минути по-рано: Кеворкян, изглежда, поне има това качество да усеща, когато не е на ниво. Но не просто защото не е във форма - случва се всекиму, а защото няма капацитета да води разговор, лишен от предразсъдъци, поръчковост, предпоставяния и лични противопоставяния.
В телевизията разказват, че Кеворкян измъчвал работещите там да му търсят все по-нови и интересни събеседници, за да привлича зрителското внимание. Няма как да е иначе: ако не са разговорите с известни хора накрая, предаването му е "гола вода". Нито все едни и същите лица там - скучни в своята маниакалност, нито фашизоидните репортажи на Карбовски, нито териториите на странност, представяни като уродство, нито пошлите смешки на Мамалев, нито любопитните "новини" от света, отдавна завъртени на екран, включително и по Канал 1 - нищо от това не става за гледане. Остават знаменитите гости, но там пък има опасност "големият бос" да се издъни, както се случи миналата неделя. Но за да не се случват издънки, е нужен и друг ресурс, освен старателната подготовка с извадки от предишни изказвания на интервюирания в "Гореща линия". Видя се обаче, че на Кеворк точно този ресурс му липсва. Което съответно разкри, че той не е никакъв журналист, а само подставено някога (от кого ли?) лице да изпълнява тази роля, което си е повярвало и затова сега се опитва да прави същото, защото за нищо друго не е способно. В днешните извънсоциалистически времена обаче блесна истината, че лицето-желаещо-да-мине-за-телевизионен-журналист Кеворк Кеворкян не е способно да бъде такъв. Просто защото е кухо и несъстоятелно...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин